COVID-19 (коронавирус) като пречка да изпълним договор

Актуално към 20.03.2020 г., 09:00 ч.

Актуализирано на 27.03.2020 г.

На 11.03.2020 г. Световната здравна организация обяви коронавирусът Covid 19 за пандемия, тоест ситуация, при която е налице нечуван до момента вирус, лесно заразяващ хората, който може да се предава от човек на човек ефективно и устойчиво отвъд първоначалните очаквания, без доказано лечение и при наличие на устойчиви гнезда на заболяването в различни държави поне в 3 континента.

Само няколко дни след това – на 13.03.2020 г., с решение Народното събрание на Република България с единодушие обяви извънредно положение на територията на страната като мярка срещу ограничаване разпространението на коронавирус Covid-19. Веднага след обявяването и с оглед препоръките на Националния кризисен щаб, на 13.03.2020 г. Министърът на здравеопазването издаде заповед, с която се въведоха редица противоепидемични мерки за срок до 29.03.2020 г. Най-общо мерките бяха свързани с преустановяването на посещения на закрити места с потенциал от струпване на хора – фитнес и спортни центрове, ресторанти, заведения за бързо хранене, дискотеки, барове, игрални зали, лекарски кабинети и др. Изключения се предвидиха за хранителни вериги, аптеки, банки и застрахователни институти, както и други обекти, но при стриктно спазване на санитарни и хигиенни правила и контрол върху броя на посетители на закрито. Преустанови се дейността и на училища, ясли и детски градини. Кризисният щаб апелира към гражданите за въздържане на всякакви групови мероприятия и пътувания, като на 20.03.2020 г. Министърът на здравеопазването прие нова заповед, по силата на която от 21.03.2020 г. в цялата страна на входовете на областните центрове се предвиждат контролно-пропускателни пунктове и пропуск на хора само при неотложност – здравословни причини, по работа или завръщане у дома. Забраниха се посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски съоръжения на открити и закрити обществени места. Указаха се часове за посещение на хранителните магазини и аптеките от възрастни хора, като след този диапазон се забрани на лицата над тази възсраст да излизат навън (заповедта подлежи на прецезиране). На европейско ниво се предвижда затваряне на границите на ЕС, като към настоящия момент по сухопътните граници се забелязва струпване на леки и товарни автомобили заради сериозни проверки, както и по повод заповедта на министъра на здравеопазването от 19.03.2020 г., с която се въведе временна забрана за влизането в България на граждани на трети страни, считано от 20 март до 17.04.2020 г.

Предвид създалата се ситуация редица представители на бизнеса, в това число и самонаетите лица, са изправени пред затруднения – задължителната за изпълнение заповед за преустановяване посещенията на посочените в заповедта обекти, наложи затварянето на ресторанти, барове, конферентни, спорни и фитнес зали и др. обекти, попадащи директно в обхвата на забраната, макар същата да касае гражданите, а не самите обекти. От друга страна, указанията на кризисния щаб за въздържане от групови мероприятия, дистанция между хората и спазването на препоръките на СЗО доведе до масова самоизолация на гражданите и рязък спад на работата на търговци и самонаети лица. Намаляването на приходите в бизнеса наложи и спиране на дейността на редица предприятия, а служителите в тях изпитват силни притеснения относно това дали ще бъдат съкратени или пуснати в принудителен отпуск заради невъзможност на работодателите да осигурят пълна или въобще някаква заетост. Несигурността и на гражданите, а и на бизнеса, продължава да тревожи цялата страна, като горепосочената последователност на събитията непряко засегна и представители на бизнеса, за които не е налице изрична забрана за продължаване на дейността, но въпреки това същата бе преустановена поради липса на служители, избрали доброволната самоизолация или липсата на посетители, които внезапно ограничиха разходите си за продукти и услуги, които не са от първа необходимост – разкрасителни салони (фризьорски и козметични салони, частни лекарски кабинети, хотели, търговци на едро и дребно на продукти не от първостепенно значение, онлайн търговци, лица, предоставящи услуги – копирайтъри, фотографи, адвокати и др).

Епидемичната обстановка у нас създаде предпоставки много лица – представители на бизнеса, в това число и самонаети такива, да не могат да изпълняват задълженията си по сключени преди обявяване на извънредното положение договори. Извънредното положение предизвика приемането на редица властнически актове, забраняващи посещението на места, при които би имало струпване на хора.

Предвид създалата се ситуация на дневен ред стои въпроса освобождава ли ни от договорна отговорност заради неизпълнения на задължения пандемията Covid-19 (коронавирус)?

В българското законодателство и по-конкретно в Търговския закон (ТЗ) са предвидени два института, които ще бъдат анализирани в настоящата публикация, доколкото същите са пряко относими към извънредната обстановка у нас и договорите, сключени преди обявяването й. За въведение ще приложим нормативната дефиниция на същите, а именно: непреодолима сила съгласно чл. 306 от ТЗ (форсмажорни обстоятелства, форсмажор) и стопанска непоносимост, уговорена в чл. 307 от ТЗ. Макар и предвидени в закон, регулиращ търговските правоотношения, форсмажорът по чл. 306 от ТЗ се прилага и в гражданскоправните отношения с някои изключения. Не можем да си позволим пропускане на анализ и на чл. 81 от Закона за задълженията и договорите, според който длъжникът, дължащ изпълнение на договор, не отговаря за вреди, ако неизпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина, като обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност. Това означава, че към настоящия момент, доколкото все още не е предвиден нормативен акт, предвиждащ обратното, на институтута непреодолима сила, наричан още форсмажор, не може да се позовава лице, дължащо заплащане на парична сума, а само такъв длъжник, дължащ различна престация – доставка на стоки/услуги, извършване на конкретно действие и др. (Внимание! Вижте по-долу актуалзацията от 27.03.2020 г. – подчертан текст).  Институтът, който може да има пряко отношение към паричните престации е стопанската непоносимост. Очаква се Народното събрание да предприеме законодателна инициатива за промяна на условията за позоваване на форсмажор, като предвиди възможност за позоваване на института дори при парични задължения.

Актуализация от адв. Димитрова от 27.03.2020 г.: 

Внимание! На 25.03.2020 г. бе приет Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., по силата на чийто чл. 6 се предвиди, че до отмяната на извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи. Това на практика означава, че за времето на извънредното положение задължената за плащане по договор страна, може да се позовава на форсмажор. Тоест, по време на извънредното положение, при забава за плащане, страната (длъжникът) не дължи лихви, неустойки и други обезщетения, дължащи се на забавата, като в този случай не може да се обявява и предсрочна изискуемост (при договор за кредит), разваляне на договор поради неплащане и изземване на вещи. Няма установена законова забрана обаче кредиторът (например наемодателят на обект) да прекрати договора и да настоява да освободите наетия обект. 

За да може една страна да се позове на някой от тези два института, следва внимателно да се прецени до колко са налице изискванията и условията, за да бъде позоваването законосъобразно и да породи желаните от това последици. Ето защо, прилагаме законадателните им дефиниции, заложени в Търговския закон, като по-долу поотделно ще разгледаме всеки от институтите и разликите в тяхната приложимост и последици:

НЕПРЕОДОЛИМА СИЛА

Чл. 306. (1) Длъжникът по търговска сделка не отговаря за неизпълнението, причинено от непреодолима сила. Ако длъжникът е бил в забава, той не може да се позовава на непреодолима сила.

(2) Непреодолима сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора.

(3) Длъжникът, който не може да изпълни задължението си поради непреодолима сила, в подходящ срок уведомява писмено другата страна в какво се състои непреодолимата сила и възможните последици от нея за изпълнението на договора. При неуведомяване се дължи обезщетение за настъпилите от това вреди.

(4) Докато трае непреодолимата сила, изпълнението на задълженията и на свързаните с тях насрещни задължения се спира.

(5) Ако непреодолимата сила трае толкова, че кредиторът вече няма интерес от изпълнението, той има право да прекрати договора. Това право има и длъжникът.

СТОПАНСКА НЕПОНОСИМОСТ

Чл. 307. Съдът може по искане на една от страните да измени или да прекрати договора изцяло или отчасти, когато са настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, и запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността.

В обобщение, непреодолимата сила представлява такова непредвидено и непредотвратимо извънредно събитие, възникнало след сключване на договора и предизвикващо невъзможност една страна по догорора да изпълни задължението си в цялост или частично, като за неизпълнението в този случай страната не отговаря пред другата за причинени от неизпълнението вреди (разходи, пропуснати ползи). При форсмажора изпълнението по договора се спира докато е налице извънредното обстоятелство, като за забавата не се дължат обезщетения. По-долу ще разгледаме доколко промените в последно време по повод коронавируса могат да се дефинират като непреодолима сила и какви биха били последиците от позоваване на форсмажор. За разлика от непреодолимата сила, на стопанска непоносимост при липса на взаимно съгласие, страната може да се позове по съдебен ред, като поиска съдебна намеса в договорните отношения, изразяваща се в допускане от съда на промяна в договорните клаузи или пълно, респ.частично прекратяване на договора, сключен между две страни, в случаите, при които са настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, и запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността. По-долу ще разгледаме до колко стопанската непоносимост може да бъде основание за подобна принудителна промяна в едно правоотношение между две страни.

НЕПРЕОДОМИЛАТА СИЛА, COVID-19 И НЕВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДОГОВОР

Ще изложим накратко какви действия препоръчваме на лицата, поели задължение, което не могат да изпълнят поради извънредните обстоятелства, станали причина за осезаеми промени в обществените отношения не само в страната, а и в целия свят.

1/Преглед на писмените  договори и по-конкретно:

  • Преценете уговорена ли е в договора Ви клауза за отговорност при форсмажорни обстоятелства (наричани още „непреодолима сила”, “форсмажор“) и уговорено ли е в договора кое е приложимото право – Ако в договора липсва клауза, касаеща невъзможност за изпълнение, прилага се закона, в случай че сте описали, че към договора Ви се прилага българското право. В българския закон (Търговския закон) е предвидено, че при форсмажор страната не отговаря за вреди при неизпълнение. Ако е уговорена в договора клауза – прилага се уговореното в договора. Не е изключено страните, при сключване на договора да са уговорили по-голям кръг хипотези на позоваване на непреодолима сила в допълнение на законовите разпоредби. Възможно е страните да са предвидили и специфични условия, касаещи позоваването на непреодолима сила – например изискване на сертификат от търговската камара, изявление в определен срок и др. Често срещано в договорите е уреждане на въпросите за неизпълнение при форсмажор, но и успоредно включване на клаузи, препращащи към българското (или друго) законодателство. В този случаи прилагат се паралелно договорът и законът, като се тълкува волята на страните съобразно търговската им практика и сключените помежду им споразумения. Що се касае до приложимо право (приложимият закон) по повод договора, ако не е предвидено такова или не може с категоричност да се определи,   то тогава в случай на международен елемент в правоотношението (например: доставка на стоки и услуги в друга държава) приложимото право се определя съобразно международни, европейски или национални нормативни актове (така например приложимото право при търговските договори с международен елемент се определя съобразно Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) или съобразно конвенция, уреждаща специфичния вид договор (така например за продажбата на стоки с международен елемент: Виенската конвенция за международната продажба на стоки). Ако се окаже, че приложимо е друго законодателство, следва да имате предвид, че форсмажорът може да не е законодателно предрешен въпрос, респ. последиците от форсмажора да бъдат различни.
  • Извършете детайлен анализ на задълженията на двете страни по договора и по-конкретно на тези задължения, за които едната или двете страни са в невъзможност да изпълнят заради конкретното форсмажорно обстоятелство (ограничения и забрани) – Имайте предвид, че съгласно чл. 81, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите липсата на парични средства на страната не я освобождава от отговорност за плащане, съответно и от последиците при неплащане. Това правило обаче не важи по време на извънредното положение. Това на практика означава, че ако задължението Ви е за заплащане и по време на обявеното в страната извънредно положение НЕ сте в състояние да изпълнител, вие можете да се позовете на форсмажор. Въпреки това помислете за преговори с контрагента, респ. позоваване на института стопанска непоносимост (вж. по-долу), за да избегнете възможността за разваляне на договора. Не забравяйте да помислите и дали Вашият контрагент не е в неизпълнение.
  • Определете конкретните обстоятелства (форсмажор), довели до невъзможност да изпълните договора – не мога да се съглася, че такова обстоятелство е самата вирусна епидемия (впоследствие пандемия). Несъмнено “пречките”, които биха могли да се определят като непреодолима сила (форсмажор) са в пряка причинна връзка с Covid-19, но самото обстоятелство би следвало да се разглежда като конкретен акт, забраняващ или ограничаващ извършването на определена дейност, като забраната или ограничението пряко или косвено се отразява на възможността Ви да изпълните задължението си по договор. Възможно е едно дружество, макар и пряко да не е засегнато от подобна забрана, все пак да е в невъзможност да изпълни поради заповед. Така например, заповед за затваряне на граница, би довело до невъзможност на превозвач да достави по договор в срок определена стока. На практика забраната, макар и некасаеща пряко превозвача (не е налице забрана за извършване на транспортна дейност), е форсмажор относно задължението на превозвача да достави стоката.
  • Ясно определете, че задължението на изправната до този момент страна не може да бъде изпълнено именно заради пандемията и наложените мерки и ограничения (затворени граници, преустановяване на дейността поради забрана и др.) – в случай че форсмажорът не е пряката причинна връзка за неизпълнението, то спорен е моментът дали бихте могли да се позовавате на същия. Важно е да се отчете, че в случай че е налице алтернативен начин да изпълните задължението, вероятно позоваването на форсмажор не би довело до резултат, освобождаващ Ви от отговорност.
  • Определете точно момента на сключване на договора спрямо момента на възникване на форсмажорното обстоятелство – дали договорът е сключен преди обявената епидемия (а впоследствие пандемия ) и обусловените от нея мерки и забрани или след това – условие, за да можете да се позовете на форсмажор, е извънредните обстоятелства, т.е. мерките, забраните и ограниченията във връзка с разпространението на COVID-19, да са възникнали след сключването на договора, а не преди или по време на сключването му. Следва да отбележа обаче, че това не е изрично предвидено в Закона за мерките, приет преди два дни. Тоест, на пръв поглед изглежда, че по време на извънредното положение неизпълнението заради форсмажор, може да бъде признато, дори ако договорът, който не се изпълнява е изключен буквално на 20.03.2020 г., тоест при ясното съзнание, че е налице извънредно положение и немалко предприети мерки по повод същото. Ако приемем обаче, че през следващите дни законът ще се измени (което ние предполагаме, че ще се случи), имам по-особено мнение, което излагам както следва: В случай че сте сключили договора при съзнанието за наличие на епидемия/пандемия и наложените по повод същата ограничителни мерки (тоест договорът е сключен по време на или след обявяването на епидемията/пандемията), презумпцията е, че не може да се позовавате на форсмажор, доколкото би могло към този момент да предвидите възможността за неизпълнение и съответно да откажете сключване на договор, респ. да уговорите ясно условията при неизпълнение. Смятам, че не може да се обуславя с категоричност изводът, че страните по договор, сключен по време или след обявяване на епидемията (впоследствие пандемия), не могат да се позовават на форсмажор. Едно неизпълнение не се дължи на фактическото обявяване на епидемия (впоследствие пандемия), а на конкретно предприети мерки, ограничения и забрани от регулаторни органи, които напрактика се явяват форсмажор. Тоест, не следва да се изключва възможността на дружество „Х“, което е разбрало за епидемията, но въпреки това е сключило договор с дружество „Y”, защото не е предвидило предстоящите ограничения, да се позове на форсмажор, ако в резултат на тези съвсем неочаквани и непредвидени мерки (например забрана за износ, внос, затваряне на обект) е в невъзможност да изпълни. Свидетели сме на динамична промяна в обществените отношения. Не може непременно да се очаква на страните, макар и професионалисти, да предвидят с категоричност настъпването на определен факт – затваряне на граници, търговски обекти и т.н. Разбира се, ако на национално ниво се полагат еднозначни и последователни усилия в продължителен период от време, то страните би следвало да изградят прогноза относно бъдещите събития. В заключение, в един случаи епидемията би могла да бъде предвидена като основание за невъзможност за изпълнение поради приети или бъдещи мерки, в това число забрани, ограничения, в други обаче – страната би могла да домогва доказване, че е налице невъзможност за предвиждане на обявяване на пандемия и предприемане на строги и неочаквани мерки по ограничаване, довели до невъзможност за изпълнение. Отбелязвам отново, че за сега в Закона за мерките не се поставя изискване в чл. 6 относно момента на сключване на договора.
  • Определете  изправните и незправни страни към деня на обявено извънредно положение (в страната или в чужбина – според естеството на договора) – условие при позоваване на форсмажор е дали сте били изправна страна в момента на настъпване на форсмажора – ако не сте, губите възможността да се позовавате на обективна невъзможност, тъй като законът Ви презумпира като недобросъвестна страна, нямаща възможност да ползва форсмажора като основание за освобождаване от отговорност. За пример ще използвам отново доставката на стока. Имаме договор за доставка на стоки, по силата на който българско дружество се е задължило спрямо немско такова в срок до 30.03.2020 г.  да достави 100 тона брашно от България в Германия. В договора е предвидено, че при забава с повече от 5 (пет) дни, българското дружество заплаща на немското неустойка в размер на 500 лв. на ден.  Поради няколко причини, все свързани с мерките и забраните по повод Covid-19, наложени за периода от 13.03 до 20.03.2020 г., българската компания е в невъзможност да изпълни в уговорения срок – пренатоварени граници заради забраната за приемане на лица от чужбина в сила от следващите дни, затваряне на предприятието или намаляване на работната ръка заради самоизолацията и др. Тогава българският търговец, ако уведоми немския си контрагент за форсмажор, би се освободил от задължението си за заплащане на неустойка в размер на 500 лв. на ден. Разбира се, ако приложимо е българското право, съотв. чл. 306 от ТЗ. Ако обаче, към 13.03-20.03. българският търговец е бил в забава за предходна доставка, тоест още не е доставил заявката за предходния месец, включена в същия договр, то той не би могъл да се позове на форсмажор и ще следва да заплати предвиденото обезщетение – неустойката в размер на 500.00 лв. за всеки ден забава.

2/Определяне на стратегия в зависимост от отговорите на въпросите по точка 1 и с оглед целения резултат предприемане на конкретни действия.

От изложеното в точка 1 стана ясно, че имате право да се позовете на форсмажор, в случай че:

  • имате сключен договор с контрагент преди датата, на която са предприети ограничения и забрани заради пандемията; ако договорът е сключен по време на или след предприемане на мерките позоваването на форсмажор зависи от обстоятелствата по конкретния случай;
  • предприетите мерки и забрани по повод Covid 19 са причина да не можете да изпълните поетото договорно задължение;
  • задължението, което не може да изпълните е различно от задължение за плащане на пари (очаква се Народното събрание да предвиди изключения);
  • към датата на позоваване на форсмажор Вие сте изправна страна, тоест не сте в неизпълнение на договора към този момент – уверете се, че сте изпълнили всички задължения по договора (ако е имало такива) преди настъпване на форсмажора);
  • в договора Ви е предвидена клауза за освобождаване от отговорност при форсмажор и конкретно са налице описаните като форсмажор събития, респ. е налице препратка към българското или друго законодателство, предвиждащо форсмажора като основание за освобождаване от отговорност;

След като сте извършили аналаза на договорните си отношения, следва да решите:

2.1. Дали да се освободите от отговорност за вреди от неизпълнението чрез позоваване на форсмажор

  • в този случай ще следва да уведомите писмено контрагента си, че считате, че е налице форсмажорно обстоятелство, по силата на което не можете да изпълните договора си; в това уведомление следва ясно, подробно и точно да опишете, че считате, че обявеното извънредно положение, мерките и указанията на държавните органи, са довели до невъзможност да изпълните договора си. Тук от изключителна важност е да посочите кои точно действия (актове) са причината за неизпълнението (заповед на МЗ, решение на НС, влязъл в сила закон), как този акт се е отразил върху дейността ви и задължението ви по договора, по кое точно задължение е относимо отражението на пандемията, срокът за изпълнение на всяко забавено задължение и срокът, в който няма да можете да изпълните договорните си задължения, обстоятелствата, попречили или забавили неговото изпълнение, мястото и времето на тяхното възникване, периода на действието им, други сведения, даващи възможност да се установи причинната връзка между тях и пълното или частично неизпълнение на договора. Ако не изпратите уведомление до другата страна, носите отговорност за вреди от неизпълнението.
  • можете да се снабдите и със сертификат за форсмажор от Българската търговско-промишлена палата , който да удостоверява наличието на формажорни обстоятелства спрямо вашите договорни задължения и невъзможността да изпълните същите – Сертификатът за форсмажор се издава на бланка на БТПП на български, английски, френски, немски, руски или друг език, в зависимост от искането на клиента. Подписва се от председателя на БТПП или от оторизирано от него лице и се подпечатва с печата на БТПП на български или английски езици. След като го получите, можете да изпратите уведомление до Вашите партньори и доставчици за освобождаване от отговорност поради неизпълнение в резултат на форсмажор, като приложите към уведомлението и сертификата от БТПП;
  • ако сте преприели решение за изпращане на уведомлението за форсмажор, важно е да знаете, че:

а/ В случай че една от страните или двете страни са понесли отрицателни последици от неизпълнението (например останали са без заявената стока, без заплащане на дължимото от договора, заплатили са неустойки на други лица заради неизпълнението), тези вреди, в това число пропуснати от неизпълнението ползи (например неосъществена препродажба), остават за страните така както са понесени, като не е налице право на обезщетение за вредите за периода на форсмажора.

б/Ответната страна, а и Вие, можете да прекратите едностранно договора, ако отложеното изпълнение не е от полза за някоя от страните (така например при продължителни забрани и ограничения, пречещи на страна да изпълни продължителен период от време, може да направи изпълнението безполезно за другата страна, която има правото да прекрати договора).

в/ изпълнението на задължението Ви се отлага във времето, но това не означава, че сте освободени от задължението си да изпълните след отпадане на форсмажора;

г/ с отлагане на Вашето задължение, отлага се и задължението на Вашия контрагент (да плати, да достави и прочее);

  • ако сте взели решение за позоваване на форсмажор, следва да имате предвид следните възможни последици от изпращане на уведомлението:

а/ съгласие от страна на ответната страна по договора, че в действителност е налице форсмажорно обстоятелство и липса на оспорване на този факт – това е най-добрият изход от създалата се ситуация и обикновено може да се очаква от дългогодишни партньори или дружества, осъзнаващи ясно обективната възможност за неизпълнение, при този случай настъпват последиците на форсмажора, посочени по-горе;

2/ несъгласие от страна на ответната страна по договора, че е налице формажорно обстоятелство и оспорване на това посочено от Вас основание – това е лошият, но все пак възможен изход от изпратеното уведомление. Ответната страна може да не счита, че не сте в състояние да изпълните заради пандемията Covid-19 и в тази връзка да направи опит да развали (съдебно или извънсъдебно договора – според обстоятелствата), като предендира вреди от неизпълнението – действително претърпени загуби (разходи) и пропуснати ползи от неизпълнението или съответно да претендира незабавно изпълнение, ведно с обезщетение. В този случай пътят на Вашата защита е съдебен като в делото ще следва да доказвате обстоятелствата, на които основавате освобождаването си от отговорност за неизпълнението и отхвърля на иска на ищеца (Вашият партньор) като неоснователен. Съдебна защита ще се наложи най-чество само в случай, че партньорът Ви инициира иск срещу Вас. Не е изключено, разбира се, инициатор на подобно производство да сте и самите Вие, например в случай че контрагентът Ви уведоми, че разваля или прекратява договора, а Вие считате, че няма право да преустановява договорните Ви правоотношения поради липса на вина;

2.1. Дали да не предприемете преговори с контрагента си и взаимно да положите усилия за справяне със ситуацията по силата на насрещни компромиси по отношение на сроковете и условията за изпълнение, уговорските за прекратяване и разваляне на договора:

Да преминете директно към преговори с Вашия контрагент е може би най-удачният вариант при обявеното извънредно положение и непредвидени от това пречки да изпълнявате Вашите договори. Няма пречка, в случай че сте се спрели на варианта за позоваване на форсмажор, да поканите с уведомлението си своя партньор към взаимни преговори по предоговаряне на условията по договора като изменения на предвидените в него насрещни задължения, срокове за изпълнение, условия за прекратяване и разваляне на договора и отговорност. Добре е по време на преговорите да отразявате компромисните точки, а след разговора да оформите проект на анекс към договора Ви, след което да го подложите на повторно съгласуване с контрагента. При достигане на окончателно съгласие по всички клаузи, подпишете споразумението, за да разполагате с официален писмен документ за постигнатите договорености. Писмените доказателства се ползват с по-високо доверие в съдебен процес, а в определени случаи е и единственото допустимо доказателствено средство за доказване на определени факти.

Ако считате, че във Вашия случай институтът непреодолима сила би бил неприложим, респ., че преговорите с контрагента не биха дали резултат, прегледайте следващата ни публикация за института  стопанска непоносимост, на който страната може да се позове по съдебен ред, като поиска съдебна намеса в договорните отношения, изразяваща се в допускане от съда на промяна в договорните клаузи или пълно, респ.частично прекратяване на договора, сключен между две страни, в случаите, при които са настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, и запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността. При непоносимостта изпълнението е възможно за разлика от форсмажора. 

Автор: адв. Михаела Димитрова

Настоящата статия не представлява правно становище или правен съвет, съобразен с конкретна ситуация или субект. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан съвет от специалист. Авторът на статията не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й.

%d блогъра харесват това: