В предходната статия – “Ваучерът като платежно средство или форма за отстъпка. Важни моменти при предлагане на ваучери” разгледахме актуалната практика търговци да използват ваучери и важните моменти при тяхното издаване и описание. Ако не сте прочели тази статия, можете да я откриете, проследявайки линка тук. Настоящата статия ще акцентира на данъчноправните моменти при предлагане на ваучери за отстъпка (на определена стойност или като % от стойността на бъдещата покупка), както и на ваучери на определена стойност, която се заплаща авансово от клиента.
Считано от 1 януари 2019 г. в ЗДДС са в сила нови разпоредби, които касаят данъчното третиране на доставките, свързани с ваучери, за целите на облагането с данък върху добавената стойност. Тези разпоредби, съгласно § 58 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗДДС, се прилагат само за ваучери, издадени след 31 декември 2018 г.
Понятието „ваучер” е дефинирано в т. 88 от § 1 на Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДС, съгласно която ваучерът е инструмент, при който съществува задължение да бъде приет като заплащане или част от заплащане за предоставяне на стоки или услуги и за който стоките или услугите, които ще се предоставят, или имената на лицата, които евентуално ще ги предоставят, са обозначени върху самия инструмент или в свързаната с него документация, включително в реда и условията за ползване на въпросния инструмент. В този смисъл основното предназначение на ваучера преди всичко е поемането на задължение да бъде приет като заплащане или част от заплащане за предоставяне на стоки или услуги.
За целите на облагането с данък върху добавената стойност законът определя два вида ваучери:
- ваучери за конкретна цел (ВКЦ) и
- многоцелеви ваучери (МЦВ).
Предвид изложеното, ваучерите могат да бъдат третирани като ваучери за конкретна цел или като многоцелеви ваучери, в зависимост от естеството на услугите, за които ще служат като заплащане съобразно условията за ползването им съгласно сключените от дружеството договори с доставчиците на услуги, мястото на изпълнение на доставката, приложимата данъчна ставка и статута на доставчика – регистрирано или нерегистрирано за целите на данъка върху добавената стойност.
Внимание! Следващите изложението изводи се базират на Разяснение № 24-39-23 от 19.12.2019 г. относно данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност на доставки на услуги, които се заплащат с ваучери, както и на Разяснение № М-26-И-51 от 13.05.2020 г. относно данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на доставки на стоки, които се заплащат с подаръчни карти
2.1. ВАУЧЕР ЗА КОНКРЕТНА ЦЕЛ.
По смисъла на т. 89 от § 1 от ДР на ЗДДС „ваучер за конкретна цел” е ваучер, при който мястото на изпълнение на доставка на стоките или услугите, за които се отнася ваучерът, и дължимият данък върху добавената стойност за тези стоки или услуги могат да бъдат определени в момента на издаването на ваучера. В този смисъл, за да бъде един ваучер третиран като ваучер за конкретна цел, към момента на издаването му трябва да може да бъде определено мястото на изпълнение на доставката на стоки или услуги, за които се отнася, т. е. територията на страната, друга държава членка или трета страна, в която може да бъде предоставен ваучерът като заплащане или част от заплащане за получаването на тези стоки или услуги. Освен това към момента на издаването на този ваучер трябва да може да бъде определен дължимият данък върху добавената стойност за доставките на стоки или услуги, които могат да бъдат получени при предоставянето му. Дължимият данък върху добавената стойност може да бъде определен, когато е известен характерът на тази доставка – облагаема или освободена, и ако доставката е облагаема – приложимата ставка на данъка за доставките на стоки или услуги, за които се отнася ваучерът. Горепосочените две условия – определяемост на мястото на изпълнение и дължимия данък за доставките на стоките и услугите, които ще се заплащат чрез ваучера, трябва кумулативно да бъдат изпълнени, за да бъде един ваучер третиран като ваучер за конкретна цел.
Интересен въпрос е дали за търговецът е ясно винаги каква е ставката ДДС при продажба на ваучер за стоки, които в бъдеще ще бъдат или могат да бъдат заявени от клиент с доставка в чужбина. В този случай търговецът ще е изправен пред т.нар. “дистанционна продажба” по смисъла на чл. 14 и следв. от ЗЗД. В този смисъл, ако този търговец насочва усилията си ваучерът, респ. бъдещи поръчки на стоки и услуги да бъдат поръчвани от клиенти извън страната, важно е да се определи дали тези усилия са насочени единствено към клиенти в други европейски държави и дали стоките ще се намират на територията на България. Ако още на етап продажба на ваучера търговецът може да определи дали съгл. чл. 20 от ЗДДС бъдещата доставка (продажба) ще е с място на изпълнение на територията на България, то приложими са местните за страната ни ставки, а ако стоките, предлагани от търговеца, са стандартни и облагаеми с 20 % ДДС, то категорично сме изправени пред ваучер с конкретна цел. Ако обаче търговецът съхранява стоки извън страната например, то тогава е налице неизвестност по отношение на това дали бъдещата доставка ще е с място на изпълнение тук или в друга държава членка. Следва да имате предвид обаче, че считано от 01.07.2021 г. съгласно чл. 20б от ЗДДС мястото на изпълнение на някои продажби вече може да се счита, че е в друга държава в ЕС, различна от България, независимо, че стоките се изпращат от България, ако продажбите към крайни клиенти от България към тази държава надхвърлят 10 000 евро за календарната година. До достигане на този праг, мястото на изпълнение на доставката от регистриран в България търговец ще бъде в България, ако разбира се и стоката се изпраща от България и продажбата ще се обложи с приложимата за страната ставка и ДДС ще се плати тук, но след достигане на прага мястото на изпълнение ще бъде определен съгл. чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 6 ЗДДС. Съществува ли към момента на продажба на ваучера неяснота по отношение на приложимата ставка на бъдещата поръчка, съотв. на мястото на изпълнение на бъдещата доставка, то тогава сме изправени пред многоцелеви ваучер, който е разгледан по-долу.
Извод: Ако ваучерът се издава в онлайн магазин Х, насочен изцяло или предимно към български клиенти и за търговеца е известно, че ваучерът ще се закупува от български потребители за стоки (и доставката съотв. ще е в България), като доставката (продажбата) е ясно за търговеца, че е облагаема или съответно освободена по см. на гл. четвърта от ЗДДС, и търговецът може да определи предполагаемата ставка на бъдещата покупка (ако е облагаема) в зависимост от естеството на предлаганите стоки, то ваучерът ще се приеме за ваучер за конкретна цел. В заключение: В случай че продажбите на стоки, които клиентите ще заплащат чрез използването на подаръчна карта, са с място на изпълнение на територията на страната, извършват се в търговски обекти (или сайт) на дружеството на територията на страната, и приложимата за тях данъчна ставка е еднаква, то подаръчната карта се определя като ваучер за конкретна цел. В този случай ще бъде налице доставка съгласно чл. 131а, ал. 1 от ЗДДС и следва да се начисли данък върху добавената стойност по реда на чл. 86 от същия закон. Фактическото предоставяне на стоките от дружеството към лицето, предоставило подаръчната карта, която се третира като ваучер за конкретна цел, като заплащане или част от заплащане за получаването на тези стоки, не се смята за доставка съгласно чл. 131а, ал. 3 от ЗДДС.
2.2. МНОГОЦЕЛЕВИ ВАУЧЕР.
„Многоцелеви ваучер“ е ваучер, различен от ваучер за конкретна цел съгласно т. 90 от § 1 от ДР на ЗДДС.
Ако търговецът предлага обаче стоки с различни ставки (например в обекта/в сайта се предлагат стоки или услуги с различни ставки – 20 %, 9 %, 0 %), и или ако търговецът предлага ваучери, но не знае клиентът точно от коя държава или от кой Ваш сайт/обект ще закупи стока или услуга, то тогава ще имаме многоцелеви ваучер, доколкото липсва единият елемент на определяемостта, необходима, за да се приеме, че доставката е целева, а именно – коя е приложимата ставка. В заключение, ако дължимият данък върху добавената стойност (мястото на изпълнение на доставката, характерът на доставката – освободена или облагаема доставка и приложимата данъчна ставка), за доставките на услуги, които ще се заплащат чрез използването на ваучери, не може да бъде определен в момента на издаването на ваучерите, то тогава сме изправени пред многоцелеви ваучер. Ако е налице „многоцелеви ваучер“, при възмездното му предоставяне на клиенти чрез продажба, независимо дали самите те ще ползват услугата или друго лице – ползвател, не е налице доставка на услуга, за която се отнася ваучерът, съгласно чл. 131б, ал. 1 и 3 от ЗДДС. Същото може да бъде документирано с първичен счетоводен документ по Закона за счетоводството и в този случай ще се прилагат правилата, действащи преди изменението на ЗДДС (вижте по-долу). Едва с фактическото предоставяне на стоките/услугите, ще е налице доставка на основание чл. 131б, ал. 2 от ЗДДС. Ако доставката, която се заплаща с ваучер, който е многоцелеви, е облагаема и дружеството е регистрирано по ДДС, то тогава следва на основание чл. 86 от същия закон да се начисли данък върху добавената стойност при извършване на продажбата на стоката или услугата (а не при продажбата на ваучера). Разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006 г.) задължава лицата да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите. В конкретния случай при фактическото предоставяне на услугите, стойността на които или част от стойността на които получател – краен клиент, заплаща с ваучера, продажбите следва да се регистрират и отчетат с издаване на фискална касова бележка по общия ред на Наредба № Н-18/2006 г. За целите на отчетността плащанията с ваучер следва да се обособят като отделен вид плащане, с оглед на проследимост на ваучера. При възприемане на такъв подход в дневния финансов отчет на отделен ред ще се отпечата оборотът по тези плащания. Това ще даде информация за целите на коректното счетоводно отчитане на плащането за извършените доставки на услуги.
Когато получател – краен клиент е данъчно задължено лице или данъчно незадължено физическо лице, което е поискало да получи фактура, търговецът-доставчик следва да документира извършената от него доставка на услуга като издаде фактура, включително и за частта от доставката, заплатена с ваучера (чл. 113, ал. 1, 3 и 6 от ЗДДС).
В случаите, когато търговецът-доставчик не е регистрирано по ЗДДС лице, в издадената фактура като основание за неначисляване на данък върху добавената стойност следва да се впише „чл. 113, ал. 9“.
Съгласно чл. 131б, ал. 4 от ЗДДС задържането на „многоцелеви ваучер“ след изтичане на валидността му, без да е настъпило фактическо предоставяне на стоки или извършване на услуги, не се смята за доставка на стоката или услугата. От тази разпоредба става ясно, че ако от дружеството е получена сума при продажба на „многоцелеви ваучер“, който не се използва в рамките на неговия срок, не се дължи ДДС, тъй като не се смята за доставка на съответната услуга, за която е издаден ваучера.
На основание чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Съгласно чл. 118, ал. 3 от ЗДДС фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Това означава, че при извършване на продажба на ваучер „подаръчна карта“, издаден от дружеството в търговски обект, плащането на стойността на който е извършен по някой от начините, изброени в ал. 3, същата следва да се регистрира и отчита чрез издаване на фискална касова бележка. Когато продажбата на подаръчна карта на клиент се третира като ваучер за конкретна цел, продажбата следва да намери отражение в съответната данъчна група, която отразява прилаганата единна данъчна ставка. Когато продажбата на подаръчна карта на клиент се третира като многоцелеви ваучер, продажбата следва да намери отражение в данъчна група „А“, която отразява продажби, за които не се начислява ДДС към момента на продажбата на многоцелевия ваучер.
По отношение на заплащане на стоките чрез ваучер „подаръчна карта“:
При извършване на фактическото предоставяне на стоките, стойността на които клиентите заплащат с ваучер „подаръчна карта“, продажбата следва да се регистрира и отчита с издаване на фискална касова бележка по общия ред на Наредбата. Фискалната касова бележка се издава за цялата стойност на продажбата, като сумата може да бъде платена изцяло или частично с ваучер и приключена с друг вид плащане (смесено плащане). За целите на отчетността плащанията с ваучер следва да се обособят като отделен вид плащане, при условие на проследимост на ваучера. При възприемане на такъв подход, в дневния финансов отчет на отделен ред ще се отпечата оборотът по тези плащания. Това ще даде информация за целите на коректното счетоводно отчитане на стоките.
2.3. Действаща уредба преди изменението в ЗДДС през 2019 г., която остава приложима за многоцелевите ваучери.
2.3.1. Относно ваучери, които се доставят безплатно на клиенти и които гарантират определени отстъпки при бъдещи реални покупки. (Например: “Регистрирайте се в сайта и получете промокод (ваучер) за 20 % отстъпка при бъдеща покупка).
По отношение на тези ваучери приложение следва да намери разпоредбата на чл. 26, ал. 5, т. 1, предл. първо, т. е. данъчната основа не включва сумата на търговската отстъпка или намаление, ако те се предоставят на получателя на датата на възникване на данъчното събитие.
2.3.2. Относно ваучери с фиксирана стойност, които се доставят безплатно на клиента, в случай че последният закупи стоки от търговеца над определена стойност, тоест при рекламна кампания (Например: “Всеки клиент, закупил стока на стойност от 50,01 лв. до 80,00 лв. получава ваучер за отстъпка от следващата продажба 20,00 лв.”).
Случаите, когато ваучерите се предоставят на клиенти достигнали определен оборот, предоставянето на ваучерите е свързано с покупката, с която се достига съответният оборот и използването им представлява търговска отстъпка към същата. Тъй като клиентите заплащат изцяло стойността на покупката, за която се отнася отстъпката, а същата може да използва при следваща покупка, следва да се приеме, че търговска отстъпка не се реализира в момента на доставката, а е при условие, че се закупи нова стока от обектите на дружеството. т. е. в случая отстъпката се предоставя на получателите след датата на възникване на данъчното събитие на доставката, за която се отнася, като данъчната основа на тази доставка се намалява при реалното използване на ваучерите за последваща покупка. С други думи казано, при използването на предоставени ваучери за достигнат оборот (при втората доставка) се реализира отстъпка към доставката, за която тези ваучери са предоставени (първата доставка). В този смисъл е и Решение на Съда на Европейския съюз по дело С-86/99. В този смисъл, в случаите, когато доставчикът на стоките, на основание чл. 113, ал. 1 от ЗДДС е издал фактури за доставките, за които са предоставени ваучерите, за изменението на данъчната основа на същите следва да издаде кредитно известие към тях по реда на чл. 115 от ЗДДС. В случаите, когато доставчикът на стоките, на основание чл. 113, ал. 3, т. 1 от ЗДДС не е издал фактури за доставките, за които са предоставени ваучерите, изменението на данъчната основа на същите следва да се извърши като в Отчета за извършените продажби по чл. 119 от ЗДДС, който съгласно чл. 124, ал. 2 от ЗДДС се отразява в дневника за продажбите, се посочи стойността на реализираните през съответния данъчен период отстъпки с противоположен знак. В случая следва да се осигури отчетност, осигуряваща възможност за текущ и последващ контрол относно предоставените от дружеството на клиентите ваучери и тяхното използване (в този смисъл Разяснение № 24-33-14 от 10.07.2014 г. на НАП относно приложение на разпоредбите на ЗДДС, ЗКПО, ЗДДФЛ и осигурителното законодателство във връзка с предоставени от търговска верига ваучери за отстъпки, карти за отстъпки на персонала и подаръчни карти).
Съгласно Разяснение № 24-34-143 от 30.11.2011 г. относно данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност на доставки при предоставяне на ваучери на определена стойност на клиенти, достигнали определен оборот при покупка на стоки, данъчна основа по смисъла на ЗДДС е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това, дали доставката е облагаема, или освободена. Съгласно чл. 26, ал. 5, т. 1 от закона данъчната основа не включва сумата на търговската отстъпка или намаление, ако те се предоставят на получателя на датата на възникване на данъчното събитие; ако се предоставят на получателя след датата на възникване на данъчното събитие, данъчната основа се намалява при предоставянето им. Съгласно чл. 18 от ППЗДДС чл. 26, ал. 5, т. 1 от закона се прилага независимо дали търговската отстъпка или намалението се предоставят под формата на пари, стоки или услуги. Когато търговската отстъпка или намалението са предоставени след датата на възникване на данъчното събитие за доставката, за изменението на данъчната основа на доставката доставчикът издава кредитно известие към фактурата, издадена за доставката, а когато за доставката са издадени повече от една фактури – с кредитно известие, в което се посочват номерата на всички издадени фактури за доставката. В случая да се приеме, че предоставените ваучери на определена стойност на клиентите, достигнали определен оборот при покупка на стоки, въпреки, че не са ценна книга, по отношение на търговските обекти на дружеството представляват платежно средство, с което могат да се закупуват стоки от търговската верига. Предоставянето на ваучерите е свързано с покупката, с която се достига съответният оборот и използването им представлява търговска отстъпка към същата. Доколкото при закупуването на стоките, при които клиентът достига съответния оборот и му се предоставят ваучерите, същият заплаща изцяло стойността на покупката, следва да се приеме, че търговска отстъпка не се реализира в момента на доставката, а е под условие, че се закупи нова стока от обектите на дружеството. т. е. в случая отстъпката се предоставя на получателя след датата на възникване на данъчното събитие на доставката, за която се отнася, като данъчната основа на тази доставка се намалява при реалното използване на ваучерите за последваща покупка. С други думи, при използването на предоставени ваучери за достигнат оборот (при втората доставка) се реализира отстъпка към данъчната основа на доставката, за която тези ваучери са предоставени (първата доставка). В този смисъл е и Решение на Съда на Европейския съюз по дело С-86/99. В случаите, когато номиналът на ваучера е за стойност по-висока от цената на втората доставка, размерът на отстъпката към данъчната основа на първата доставка е равен на цената на втората доставка, тъй като при покупка с ваучер не се връщат пари в случай, че цената на покупката е по-ниска от номинала на ваучера.
С Разяснение № 20-00-40 от 23.03.2016 г. относно прилагане на ЗДДС и ЗКПО във връзка с предоставяне на рекламни ваучери на клиентите на дружество, НАП разглежда случаи, при които дружество предоставя с цел реклама на свои клиенти ваучери на стойност 30 лв. Приходната агенция приема, че номиналната стойност на ваучера представлява парични средства, чието предоставяне е извън обхвата на ДДС. Предоставянето на рекламни ваучери, които е посочено, че се използват за рекламна услуга, но не е уточнено дали са придобити възмездно от дистрибутори, следва да се има предвид, че когато същите са придобити безвъзмездно, последващото им безвъзмездно предоставяне е извън обхвата на ЗДДС. Когато рекламните ваучери са придобити възмездно и данъчно задълженото лице – получател по доставката е упражнил право на приспадане на данъчен кредит и впоследствие ги предостави безвъзмездно съгласно чл. 6, ал. 3, за същото ще е налице възмездна доставка, с изключение на случаите по чл. 6, ал. 4, т. 2 от ЗДДС или чл. 9, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, когато тези ваучери са с незначителна стойност по смисъла на § 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС. Съгласно текста на същата разпоредба „стоки с незначителна стойност“ и „услуги с незначителна стойност“ са стоките или услугите, чиято пазарна цена е под 30 лв. и доставката им не е част от серия доставки, по които получател е едно и също лице.
Предвид изложената в конкретното запитване фактическа обстановка, че рекламните ваучери са в размер до 30,00 лв. и доколкото е спазено и условието да не са част от серия доставки, по които получател е едно и също лице, предвид посочените по-горе разпоредби, то при предоставянето им не следва да се начислява данък. В противен случай, следва да се има предвид, че при безвъзмездно предоставяне, приравнено на възмездна доставка определянето на данъчната основа следва да се извършва в съответствие с разпоредбите на чл. 27 от ЗДДС. Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗДДС данъчната основа на доставка на стоки по чл. 6, ал. 3 от ЗДДС не може да е по-ниска от данъчната основа при придобиването на стоката или от себестойността й, а в случаите, когато стоката е внесена – от данъчната основа при вноса. Когато доставката е между свързани лица, се прилага чл. 27, ал. 3 във връзка с ал. 1 от ЗДДС, т. е. данъчната основа е пазарната цена, но тя не следва да е по-ниска от данъчната основа при придобиването на стоката, себестойността й или данъчната основа при вноса.
Със същото разяснение НАП разгледа и въпроса дали могат ли да бъдат признати за данъчни цели счетоводните разходи за рекламни ваучери съгласно ЗКПО, какви документи са необходими за тези разходи във връзка с документалната обоснованост. НАП излага становище, че по смисъла на § 1, т. 33 от ДР на ЗКПО „разходи за реклама“ са разходите за популяризиране на стоки и услуги, включително подаръци, които носят търговското наименование или търговската марка на данъчно задълженото лице, в рамките на обичайната за извършваната от лицето дейност. Описаните в запитването разходи за рекламни ваучери не може да се определят, като разходи за реклама, тъй като същите се предоставят на клиенти на дружеството – лица, които вече са ползвали онлайн пазара на дружеството. В този смисъл и доколкото ваучерите не са обвързани със следващи покупки, разходите са по-скоро с характер на подарък, а не за популяризиране на стоки и услуги, които дружеството предлага. Данъчното третиране на разходите за дарения е регламентирано в чл. 26, т. 7 и чл. 31 от ЗКПО, където е постановено, че в зависимост от статута на надареното лице и наличието на счетоводна печалба при дарителя, тези разходи са признати или изцяло непризнати за данъчни цели, или се признават частично. Подаряването на ваучер, като стимул на клиентите, представлява разход за безвъзмездно предоставяне на парични средства, които ще се третират като представителни разходи по реда на чл. 204, т. 1 от ЗКПО, доколкото данъчно задълженото лице е в състояние да докаже представителната цел на извършените разходи и връзката с дейността му. В противен случай извършените разходи ще се третират като непризнати разходи за дарение по реда на чл. 26, т. 7 от ЗКПО във връзка с чл. 31 от с. З. В този смисъл е и Разяснение № 23-22-1714 от 4.10.2013 г. относно данъчно третиране за целите на ЗДДС и ЗКПО и документиране на разходи за ваучери за подаръци
2.3.3. Относно ваучери, които се закупуват авансово от клиента и последният може да ги използва за плащане на бъдещи покупки (Например: “Купи ваучер на стойност 50 лв. и го използвай за бъдещи покупки” ИЛИ “Купи ваучер за подарък и зарадвай твой приятел.”
Относно ДДС (ЗДДС).
За да се приеме, че при заплащане на сумата, срещу която на клиента се предоставя ваучер, е налице авансово плащане по бъдеща облагаема доставка, следва да е налице достатъчно ясна връзка между плащането и доставката. Тъй като изискуемостта на данък върху добавената стойност при получаване на авансово плащане представлява изключение от правилото, че данъкът се дължи при доставяне на стоките, то изключението не следва да се тълкува разширително, а стриктно. Иначе казано поради обстоятелството, че в случаите на авансово плащане данъкът става изискуем преди да е налице доставка, то за да настъпи изискуемост на данъка, следва да е налице достатъчно информация относно бъдещата доставка, а именно съществените елементи от бъдещата доставка на стоките трябва бъдат точно определени. Следователно плащания по отношение на стоки, които не са достатъчно ясно конкретизирани (възможен предмет на бъдещата доставка е широка гама стоки от асортимента, предлаган от дружеството в обекта му), не могат да бъдат обект на облагане с данък върху добавената стойност. В този смисъл е и практиката на Съда на ЕО, срв. например Решение по дело С-419/02, както и Разяснение № 24-33-14 от 10.07.2014 г. на НАП относно приложение на разпоредбите на ЗДДС, ЗКПО, ЗДДФЛ и осигурителното законодателство във връзка с предоставени от търговска верига ваучери за отстъпки, карти за отстъпки на персонала и подаръчни карти, както и документирането им по реда на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, както и в Писмо изх. № 16-12-103/28.03.2014 г. Дирекция „Данъчна политика“ към Министерство на финансите.
За целите на ЗДДС, ваучерите следва да се считат като заместващи парите платежни средства. Разплащанията между клиента и търговеца не представляват доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС или услуга по смисъла на чл. 9 от ЗДДС. Предвид това от страна на посредника не следва да бъде издаван данъчен документ по смисъла на чл. 112 от ЗДДС (тогавашен_ за получената от клиента сума. В този случай ДДС се начислява от доставчика при предоставянето на стоката и/или услугата, заплащана със закупените предварително ваучери. оглед на изложеното, Ако ваучерът не е използван в определения срок, доколкото срещу неизползваните в определения срок ваучери не се предоставя стока и/или услуга, следва, че получените суми от продажбата на ваучерите, които не са използвани, не са обект на облагане с данък върху добавената стойност, независимо от обстоятелството, че сумата не се връща на клиента. (В този смисъл: Разяснение № 5-53-02-408 от 15.11.2011 г. относно прилагане на ЗДДС във връзка с продажба на ваучери като платежно средство, което се използва за заплащане на различни стоки и услуги, както и Разяснение № 5-53-00-588 от 20.10.2011 г. относно данъчно третиране по ЗДДС на получени суми от продажбата на ваучери за интернет пазаруване, които не са използвани до изтичане на срока им на валидност). Впрочем, такова становище е застъпено и в Разяснение № 23-22-2183 от 3.11.2017 г. относно данъчно третиране и документиране на продажба на подаръчни ваучери. Данък върху добавената стойност се начислява при последващото предоставяне на стоки при предявяване на ваучера. Следователно, не възниква задължение за начисляване на данък върху добавената стойност и съответно издаване на данъчен документ за получените от продажбата на ваучерите плащания. На основание чл. 113, ал. 1 от ЗДДС дружеството следва да документира доставката на стоката като издаде фактура. Доколкото срещу неизползваните в определения срок ваучери не се предоставя стока и/ или услуга, следва, че получените суми от продажбата на ваучерите, които не са използвани не са обект на облагане с данък върху добавената стойност и не следва да се документират по реда на чл. 113 от ЗДДС. Същите следва да се документират, съобразно изискванията на чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч). В този смисъл е и Разяснение № 23-22-1714 от 4.10.2013 г. относно данъчно третиране за целите на ЗДДС и ЗКПО и документиране на разходи за ваучери за подаръци.
Предвид горното не следва да се начислява данък върху добавената стойност при предоставянето на ваучери срещу заплащането на сума, равна на посочената върху ваучера стойност. В тези случаи данък върху добавената стойност се начислява при последващото предоставяне на стоки при предявяване на ваучера. На основание чл. 113, ал. 1 от ЗДДС дружеството следва да документира доставката на стоката, като издаде фактура не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, с изключение на случаите, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице.
Що се касае до документирането на продажбата (касовия бон) – Наредба № Н-18/2006 г.:
Имайте предвид, че изложеното тук се базира на разяснение на НАП от 2014. Предвид новите изменения на Н18, моля счетоводителят да съобрази същите. Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон. Фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /чл. 118, ал. 2 от ЗДДС/. Издаването на ваучери за определена сума срещу заплащане на стойността на картата (попълването й с парични средства) подлежи на задължително регистриране чрез фискално устройство, като част от оборота на търговския обект. Предвид факта, че не следва да се начислява ДДС при предоставянето на карти срещу заплащане на сума, следва тези суми да бъдат отнесени към данъчна група “А”, която съгласно чл. 27, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. е с 0 % ДДС. За упражняване на контрол върху броя и сумите на платените карти, е необходимо тези суми да се регистрират в отделен департамент или артикул, който да бъде програмиран с наименование “Карти за продажби”/”Ваучери”, и да бъде причислен към данъчна група “А”. При възприемане на такъв подход, в съответния отчет на фискалното устройство по департамент или артикул срещу департамента/артикула с наименование “Карти за продажби”/ “Ваучери” ще се отпечатва сумата за платените карти за деня.
По отношение на заплащане на стоките чрез „Подаръчни карти за клиенти“/”Ваучери”:
В последствие, когато се извърши последващата продажба на стоки, заплащани с тези „карти“ (ваучери), предвид обстоятелството, че служат за заместващо парите платежно средство в търговския обект, платената чрез тях сума подлежи на задължително регистриране чрез фискално устройство. Фискалната касова бележка се издава за цялата стойност на продажбата, като сумата може да бъде платена изцяло или частично с карти и приключена с друг вид плащане (смесено плащане). При извършване на плащането с „Подаръчни карти за клиенти“ (ваучери) за постигане на по-детайлна и ясна отчетност може да се използва функционалността на повечето фискални устройства от одобрен за България тип да регистрират и отчитат различни видове плащания, чиито имена се програмират в устройството в зависимост от обичайната практика на обекта. Ако във Вашия случай фискалното устройство има такава функционалност за постигане на по-детайлна отчетност е препоръчително един от плащащите клавиши да бъде програмиран като “Заплащане с карти”/ “Плащане с ваучери”. При възприемане на такъв подход в дневния финансов отчет на отделен ред ще се отпечата оборота по тези плащания.
Относно прихода от продажбата на ваучера (ЗСч и ЗКПО).
Ако предприятието прилага Националните стандарти за финансови отчети на малки и средни предприятия (НСФОМСП), то моля вземете предвид следното: Според Дирекция „Данъчна политика“ към МФ счита, че в този случай, предприятието не следва да признае и отчете приход от продажба на стоки в момента на заплащане на ваучера. Приходът от продажба на стоки следва да се признае и отчете, когато притежателят на ваучера закупи стоки от търговските обекти на продавача. В този случай се счита, че продавачът е прехвърлил на купувача значителни рискове и изгоди, свързани със собствеността на стоките и направените разходи във връзка със сделката, могат надеждно да бъдат изчислени. По този начин ще бъде спазен счетоводния принцип „съпоставимост между приходи и разходи“, регламентиран в чл. 4, ал. 1, т. 4 от ЗСч.“. Дирекцията се аргументира подробно излагайки съображения по чл. 13, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч), т. 5.1 – 5.3, т. 6.1-6.2 от Счетоводен стандарт № 18 Приходи (СС № 18) се на СС № 18. Дирекцията счита, че при авансово плащане под формата на заплатени ваучери през един отчетен период, а реални покупки от клиентите през следващ отчетен период, е налице хипотеза за запазване на значителните рискове от страна на предприятието продавач, свързани със собствеността на стоката, като по този начин не следва да се признава приход. Приход от продажба на стоки трябва да се признае, когато клиентите използват авансово заплатената „подаръчна карта“ (ваучер) като платежно средство за закупуване на стока от търговските обекти, тъй като тогава продавачът прехвърля на купувача значителни рискове и изгоди, свързани със собствеността на стоките и направените разходи във връзка със сделката, могат надеждно да бъдат изчислени.
Съгласно разпоредбите на чл. 5 от ЗСч текущото счетоводно отчитане се организира по реда на Закона за счетоводството и утвърден от ръководството на предприятието индивидуален сметкоплан. В тави връзка дирекцията счита, че ръководството на предприятието следва да прецени дали направената авансова вноска под формата на закупени „подаръчни карти за клиенти“ следва да се осчетоводи като „Приход за бъдещ период“ или „Клиенти по аванси“ или като „Други парични средства“.
Изложеното в настоящия раздел е е застъпено в Разяснение № 24-33-14 от 10.07.2014 г. на НАП относно приложение на разпоредбите на ЗДДС, ЗКПО, ЗДДФЛ и осигурителното законодателство във връзка с предоставени от търговска верига ваучери за отстъпки, карти за отстъпки на персонала и подаръчни карти, както и документирането им по реда на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, както и в Писмо изх. № 16-12-103/28.03.2014 г. Дирекция „Данъчна политика“ към Министерство на финансите.
Автор: адв. Михаела Димитрова, управляващ съдружник
Снимка: Karolina Grabowska, Pexels
Настоящата статия не представлява правно становище или правен съвет, съобразен с конкретна ситуация или субект. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан съвет от специалист. Авторът на статията не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й.
