10 въпроса относно новия Закон за защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения

Въпроси и отговори във връзка с новия Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения.

На 04.05.2023 г. (а за някои компании и институции от 17.12.2023 г.) влиза в сила новият Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (за краткост по-долу “Закон”). Същият транспонира в българското законодателство Директира (ЕС) 2019/1937 относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза, известна като Whistleblower Directive. 

Законът цели да се осигури защита на онези лица, които подават сигнали за нередности в публичния, но и в частния сектор. Подаването на сигнали е конституционна възможност, предвидена в редица нормативни актове на национално и на европейско ниво. На практика всяко лице може да подаде сигнал за корупция, конфликт на интереси, за злоупотреба с европейски средства, за неспазване на трудовото законодателство и въобще за неспазване на конкретна уредба в дадена област. Като че ли обаче предвидените средства за подаване на сигнали и по-конкретно доколко ефективно се работи по тях, в какви срокове и защитени ли са лицата, подали сигнал, не са уредени в пълнота. Новата законодателна уредба цели да се запълнят именно тези празноти, като се стимулира разобличаването на нередности в редица сектори и създаването на увереност у подателя на сигнала, че срещу него няма да се предприемат ответни действия. Причината за уредба на европейско ниво е ниската активност при подаването на сигнали, предизвикана от огромния риск за сигналоподателя, изразяващ се в неправомерното им злепоставяне, изнудване, намеса в трудовия или личния живот.  

Най-общо законът задължава задължените по него лица от частния и публичния сектор да създадат система, по която да приемат, регистрират и разглеждат сигнали за нарушения и нередности в определени в закона области, сред които нарушения на трудово законодателство, в областта на обществените поръчки, сигнали, касаещи безопасността на продуктите и транспорта, опазване на околната среда, общественото здраве и др. Законът въвежда срокове за разглеждане на сигналите и задължение за информиране на сигнализиращото лице за хода на проверката, както и изисквания за определяне на лице в предприятието, което да отговаря за спазването на процедурите по разглеждане на сигналите.    Комисията за защита на личните данни (за краткост “Комисията” или КЗЛД) е определена за държавен орган, който основно осъществява дейност по външно подаване на сигнали по закона. 

 ОТ КОГА ВЛИЗА В СИЛА ЗАКОНЪТ?

Законът влиза в сила на 4 май 2023 г. По изключение част от разпоредбите, установяващи задължения за работодателите в частния сектор, които имат между 50 и 249 работници или служители,  ще се прилагат от 17 декември 2023 г. Това са задълженията за предприятията в частния сектор с между 50 и 249 служители за създаване на канал за вътрешно подаване на сигнал, определяне на служител, разглеждащ сигналите, изграждане на регистър на сигналите и реда за разглеждането на сигнали.

КАКВО И КОГА ДА ОЧАКВАМЕ ОТ КЗЛД?

Към  4 май 2023 г. КЗЛД е публикувала проект на изменението на Правилника на дейността си в съответствие с новия закон.  В  сайта www.cpdp.bg е предвдидена и функционалност за генериране на Уникален идентификационен номер (УИН), който ще следва да се получава от служители в предприятията, отговарящи за разглеждането на сигнали. Този номер ще се използва от тях за нуждите на регистриране на подадените до задължените субекти вътрешни сигнали.  В сайта вече е и публикуван модел на регистър, както и безплатен за използване формуляр за приемане на сигнали.  В сайта на Комисията могат да бъдат открити  и информационни материали (презентации) по повод новия закон. Всеки момент се очаква КЗЛД да публикува и своите правила за външно подаване на сигнали, както и допълнителни методически указания за сигнализиращите лица и за задължените субекти и държавни органи, вкл. за организацията при вътрешното подаване на сигнали, разглеждането им от служителите, ангажирани с това и задълженията за публичност и поверителност;

Друга важна дата е 4 август 2023 г., като според закона, а и сайта на КЗЛД се очаква Комисията да:

• Приеме наредба, в която да се уреди начинът за воденето на вътрешния регистър за получени от задължените субекти сигнали, както и за  реда за препращане на сигнали  до КЗЛД;  
• Пусне в експлоатацията системата за приемане на външни сигнали; 

В периода от 4 август 2023 г. до 4 януари 2023 г. се очаква от КЗЛД да:

• Провежда обучения на служителите на задължените субекти, отговарящи за разглеждането на сигнали по закона. Според КЗЛД обученията ще стартират от август 2023 г. и ще се провеждат до януари 2024 г
• Приеме правила за приоритетно разглеждане на сигнали, подадени до КЗЛД;

ЗА КОГО Е ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ЗАКОНЪТ? КОИ СА ЗАДЪЛЖЕНИТЕ ЛИЦА (СУБЕКТИ)?

Законът е задължителен за:

• Работодателите в публичния сектор с изключение на общините с население под 10 000 души или по-малко от 50 работници или служители. Общините, които не попадат в обхвата на закона, могат да споделят ресурси за получаване на сигнали за нарушения и за предприемане на последващи действия по тях при спазване на задължението за поверителност.
• Работодателите в частния сектор с 50 и повече работници или служители, независимо от дейността, която осъществяват (задължението за работодателите с между 50 и 249 служителя за създаване на канал и регистър за вътрешно подаване на сигнали влиза в сила от 17 декември 2023 г.); 
• Работодателите в частния сектор независимо от броя на работниците или служителите, ако осъществяваната от тях дейност попада в областта на: а)  финансови услуги, продукти и пазари (банки и други кредитни и финансови институции, вкл. дружества за електронни пари и обменни бюра,  лизингови предприятия, дружества, предлагащи платежни услуги, пощенските оператори, лицензирани да извършват пощенски парични преводи съгласно Закона за пощенските услуги, застрахователни дружества и посредници, лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове и колективни инвестиционни схеми, АД, допуснати до регулиран пазар; б) безопасност на транспорта и опазване на околната среда (въздухоплавателните организации, лицата, предоставящи авиационни продукти или услуги, работодатели на лица, корабопритежалители или лица, които извършват морски превоз,  титулярите на разрешителни за свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води, както и и другите оператори по приложение № 1 към Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети и др. ; или в) дейността им попада в обхвата на актовете за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма или другите актове, посочени в част I, буква „Б“ и част II от новия закон.

ЗА КОИ НАРУШЕНИЯ И СИГНАЛИ ЗА ТЯХ СЕ ПРИЛАГА ЗАКОНЪТ? 

Законът се прилага за сигнали или публично оповестяване на информация за:

• нарушения на българското законодателство или на посочените в приложението към закона актове на Европейския съюз в областта на: обществените поръчки; финансовите услуги, продукти и пазари и предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма; безопасността и съответствието на продуктите; безопасността на транспорта; опазването на околната среда; радиационната защита и ядрената безопасност; безопасността на храните и фуражите, здравето на животните и хуманното отношение към тях; общественото здраве; защитата на потребителите; защитата на неприкосновеността на личния живот и личните данни; сигурността на мрежите и информационните системи;
• нарушения, които засягат финансовите интереси на Европейския съюз (измами, засягащи финансовите интереси на Съюза); 

• нарушения на правилата на вътрешния пазар, включително правилата относно конкуренцията и държавните помощи;

• нарушения, свързани с трансгранични данъчни схеми, чиято цел е да се получи данъчно предимство, което противоречи на предмета или на целта на приложимото право в областта на корпоративното данъчно облагане;

• извършено престъпление от общ характер, за което сигналоподателят е узнал във връзка с извършване на своята работа или при изпълнение на служебните си задължения;
• нарушения на българското законодателство в областта на правилата за заплащане на дължими публични държавни и общински вземания; трудовото законодателство; законодателството, свързано с изпълнението на държавна служба.

ЗА КОИ НАРУШЕНИЯ И СИГНАЛИ НЕ СЕ ПРИЛАГА ЗАКОНЪТ? 

Новият закон не се прилага за сигнали за нарушения:  

• на правилата за възлагане на обществени поръчки в областта на отбраната и националната сигурност, когато те попадат в обхвата на чл. 346 от Договора за функционирането на Европейския съюз (производство или търговията с оръжие, муниции и военни материали)

• на защитата на класифицирана информация по смисъла на чл. 1, ал. 3 от Закона за защита на класифицираната информация;
• които са станали известни на лица, упражняващи правна професия и за които съществува задължение по закон за опазване на професионална тайна;
• на поверителността на здравната информация по смисъла на чл. 27 от Закона за здравето;
• на тайната на съдебното съвещание;

• на правилата на наказателното производство.

 КОИ ЛИЦА СА ЗАЩИТЕНИ ОТ ЗАКОНА?   

Сигнализиращи лица (сигланопоподатели)

Законът предоставя защита на широк кръг лица, които разполагат с информация относно нарушение на трудовото, данъчното законодателството, както и в други сфери на икономиката (чл. 5 от закона), станала им известна най-вече в работен контекст. Сигнализиращи лица могат да бъдат:

• Работник, служител, държавен служител или друго лице, което полага наемен труд, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансирането;

• Лице, което полага труд без трудово правоотношение и/или упражнява свободна професия и/или занаятчийска дейност;
• Доброволец или стажант;
• Съдружник, акционер, едноличен собственик на капитала, член на управителен или контролен орган на търговско дружество, член на одитния комитет на предприятие;
• лице, което работи за физическо или юридическо лице, негови подизпълнители или доставчици;
• кандидат за работа, участвал в конкурс или друга форма на подбор за постъпване на работа и получил в това качество информация за нарушение;
• работник или служител, когато информацията е получена в рамките на трудово или служебно правоотношение, което е прекратено към момента на подаване на сигнала или на публичното оповестяване.

• всяко друго сигнализиращо лице, което подава сигнал за нарушение, станало му известно в работен контекст.

Свързани със сигналоподателите лица  

Защита се предоставя не само спрямо сигнализиращите лицата, но и спрямо тези лица, които могат да бъдат засегнати непряко, а именно: 

• лица, които помагат на сигнализиращото лице в процеса на подаване на сигнал;
• лица, които са свързани със сигнализиращото лице и които могат да бъдат подложени на репресивни ответни действия поради сигнализирането;
• юридически лица, в които сигнализиращото лице притежава дялово участие, за които работи или с които е свързано по друг начин в работен контекст.

Основната причина да бъде предоставена защита на такива лица е тяхната позиция на икономическа уязвимост по отношение на лицето, от което фактически зависят във връзка с работата си. Когато не е налице свързан с работата дисбаланс на силите, като например в случая на обикновени жалбоподатели или случайни граждани, не е необходима защита срещу ответни действия с цел отмъщение. В този смисъл е параграф 36 от Директива (ЕС) 2019/1937.

Засегнати от сигнала лица (чл. 31,ал. 3 и чл. 39 от закона).

Засегнатите от сигнала лица имат право на защита на самоличността им и опазване на информацията от сигнала като поверителна. Засегнатото лице има право на достъп до информацията по преписката и на справедлив процес и се ползва от презумпция за невиновност, а също и на обезщетение за вреди при клеветнически сигнал.  

КOГА СЕ ПРЕДОСТАВЯ ЗАЩИТАТА НА СИГНАЛОПОДАТЕЛИТЕ И СВЪРЗАНИТЕ С ТЯХ ЛИЦА? 

Лицето се ползва от защита от момента на подаване на сигнала или публичното оповестяване за нарушението и ако са налице следните условия:

• Лицето попада в някоя от посочените категории защитени лица;
• Лицето е подало сигнал или е оповестило за нарушения, но сигналът и оповестяването НЕ са анонимни. Лицето ще се ползва от защита при анонимен сигнал или оповестяване, ако впоследствие е било идентифицирано и е станало обект на репресивни ответни действия;
• Лицето е:  

– подало сигнал чрез вътрешен или външен канал по смисъла и по реда на закона, както и лице, което е подало такъв сигнал до  институции, органи, служби или агенции на Европейския съюз; 

– публично е оповестило информация за нарушение – в този случай защитата се предоставя, само ако след като е подало сигнал чрез вътрешен или външен канал, не са били предприети съответни действия в законовия срок ИЛИ лицето има основания да смята, че: а) нарушението може да представлява непосредствена или явна опасност за обществения интерес или съществува риск от щети, които не могат да бъдат отстранени; б) в случай на външно подаване на сигнал съществува риск от ответни действия или има вероятност нарушението да не бъде ефективно разгледано поради опасност от укриване или унищожаване на доказателства, съмнение за наличие на тайно споразумение между компетентния орган и извършителя на нарушението, или за съучастие на органа в нарушението, както и поради други специфични конкретни обстоятелства по случая.

– имало основателна причина да счита, че подадената информация за нарушението в сигнала е била вярна към момента на подаването и че тази информация попада в обхвата на нарушенията предмет на закона – тук преценката е за всеки конкретен случай (ad hoc); 

Защитата не се прилага, ако липсва някое от посочените условия. Aко подателят на сигнала не е спазил сроковете за подаване на сигнали или реда за подаване (анонимен сигнал), то отново тези сигнали ще се разследват, но подателят няма да се ползва от защитата на закона, освен ако самоличността му не е последващо разкрита и в тази връзка са предприети срещу него ответни действия.  

В КАКВО СЕ ИЗРАЗЯВА ЗАЩИТАТА НА ЗАКОНА?  

Забрана за ответни действия срещу сигналоподателя. 

Защитата се изразява в забрана за всяка форма на ответни действия, имащи характера на репресия и поставящи ги в неблагоприятно положение, както и заплахи или опити за такива действия. Съгласно чл. 1, пар. 11 от ДР “Ответни действия” са всяко пряко или непряко действие или бездействие, което настъпва в работен контекст, предизвикано е от вътрешно или външно подаване на сигнал или от публично оповестяване, и което причинява или може да причини неблагоприятни последици, увреждащи сигнализиращото лице.

Чл. 33 от закона изброява примерно формите на ответни действия: 

• Трудовоправни ответни действия: временно отстраняване, уволнение или прилагане на друго основание за прекратяване на правоотношението, по което лице полага наемен труд; отнемане на възможност за преминаване от срочен трудов договор на трудов договор за неопределено време, когато работникът или служителят е имал законно право да му бъде предложена постоянна работа; предсрочно прекратяване на срочен трудов договор или отказ за повторно сключване, когато такова е допустимо по закон; понижаване в длъжност или забавяне на повишение в длъжност; изменение на мястото или характера на работата, продължителността на работното време или намаляване на възнаграждението; отказ за осигуряване на обучение за поддържане и повишаване на професионалната квалификация на работника или служителя; отрицателна оценка на работата, включително в препоръка за работа; прилагане на имуществена и/или дисциплинарна отговорност, включително налагане на дисциплинарни наказания. 

Тук е мястото да обърнем внимание на чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ, където е посочено като вид нарушение на трудовата дисциплина злоупотребата с доверието и уронване на доброто име на предприятието, както и разпространяване на поверителни за него сведения. Според ал. 2 от същата разпоредба подаването на жалба, сигнал или съобщение до различни институции за нарушения на различни закони и европейски регламенти, до институции, сред които до Комисията за финансов надзор за нарушение на Закона за прилагане на мерките срещу пазарни злоупотреби с финансови инструменти, на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, на Закона за пазарите на финансови инструменти, на Кодекса за застраховането, на Кодекса за социално осигуряване, на Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (OB, L 173/1 от 12 юни 2014 г.), на Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за подобряване на сетълмента на ценни книжа в Европейския съюз и за централните депозитари на ценни книжа, както и за изменение на директиви 98/26/ЕО и 2014/65/ЕС и Регламент (ЕС) № 236/2012 (OB, L 257/1 от 28 август 2014 г.) на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (OB, L 176/1 от 27 юни 2013 г.), на Регламент (ЕС) № 600/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (OB, L 173/84 от 12 юни 2014 г.), Регламент (ЕС) 2017/1129 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 г. относно проспекта, който трябва да се публикува при публично предлагане или допускане на ценни книжа до търговия на регулиран пазар, и за отмяна на Директива 2003/71/ЕО (ОВ, L 168/12 от 30 юни 2017 г.), Регламент (ЕС) 2020/1503 на Европейския парламент и на Съвета от 7 октомври 2020 г. относно европейските доставчици на услуги за колективно финансиране на предприятията и за изменение на Регламент (ЕС) 2017/1129 и на Директива (ЕС) 2019/1937 (ОВ, L 347/1 от 20 октомври 2020 г.), Регламент (ЕС) 2019/2033 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 г. относно пруденциалните изисквания за инвестиционните посредници и за изменение на регламенти (ЕС) № 1093/2010, (ЕС) № 575/2013, (ЕС) № 600/2014 и (ЕС) № 806/2014 (ОВ, L 314/1 от 5 декември 2019 г.) или на актове по прилагането им, от работник или служител не е нарушение по ал. 1, т. 8, освен в случаите, когато същият умишлено съобщи невярна информация. Изречение първо се прилага съответно и за работник или служител, срещу когото е подадено съобщение за нарушение.

• Личностни ответни действия:  принуда, отхвърляне, заплашване за предприемане на ответни действия или действия, изразени физически, словесно или по друг начин, които имат за цел накърняване на достойнството на лицето и създаване на враждебна професионална среда; вреди, включително за репутацията на лицето, по-специално в социалните мрежи, или финансови загуби, включително загуба на бизнес и загуба на доход; включване в черен списък, изготвен въз основа на официално или неофициално споразумение, в сектор или в отрасъл, което може да доведе до това лицето да не може да постъпи на работа или да не може да достави стока или услуга в този сектор или отрасъл; насочване на лицето към извършване на медицински преглед.
• Дискриминационни ответни действия: пряка или непряка дискриминация, неравностойно или неблагоприятно третиране;
• Търговскоправни ответни действия: прекратяване на лиценз или разрешение; предсрочно прекратяване или разваляне на договор за доставка на стоки или услуги, когато лицето е доставчик.

Законът насърчава лицата, на които предоставя закрила, да добият увереност да изразяват своите опасения, без да се страхуват от предприемане на ответни действия с цел отмъщение.

Право на мерки за подкрепа на сигналоподателя.

 Лицата, които се ползват със защита по закона, имат право на: 

• безплатни и достъпни информация и съвети от КЗЛД относно процедурите и мерките за защита по закона (освобождаване от отговорност, обезщетение за вреди, възможност за прекратяване на образувано срещу сигналоподателя наказателно, гражданско или административно производство и международен спор, справедлив съдебен процес при налична презумпция за невиновност);
• помощ от КЗЛД пред всеки орган, необходима за тяхната защита срещу репресивни ответни действия, включително чрез надлежно съобщаване на факта, че имат право на защита по този закон;
• правна помощ, осигурена от Националното бюро за правна помощ, в наказателни, граждански, административни и в международни спорове по граждански дела, свързани със защитата на сигнализиращото лице във връзка с подадения от него сигнал или оповестената информация, в съответствие със Закона за правната помощ;
• извънсъдебно разрешаване на презгранични спорове чрез медиация в съответствие със Закона за медиацията – от медиатор, вписан в Единния регистър на медиаторите.

Освобождаване от отговорност на сигналоподателя.

Сигнализиращите лица не носят отговорност за придобиването на информацията, за която е подаден сигналът или която е публично оповестена, или за достъпа до нея, при условие че това придобиване или този достъп не съставлява самостоятелно престъпление. Сигнализиращите лица не носят отговорност за нарушаване на ограниченията за разкриване на информация, предвидени с договор, законов или подзаконов нормативен акт или административен акт, при условие че имат основателни причини да считат, че подаването на сигнал или публичното оповестяване на информацията е било необходимо за разкриване на нарушението. Според закона сигналоподателят не носи отговорност и когато в сигнала се съдържа информация, която включва и търговска тайна, при положение, че сигналът се подава от защитено от закона лице и когато нарушението, за което е подаден сигналът, попада в обхвата на закона.

Сигнализиращото лице обаче носи отговорност за всяко свое действие или бездействие, което не е свързано с подаването на сигнала или не е необходимо за разкриване на нарушението. 

В случай на съдебен или административноправен процес, в който лице твърди, че е било обект на ответни действия по закона, трябва да бъде доказано, че тези действия са реакция именно на подаден от него сигнал. Не следва да се приема, че ответното действие е извършено като реакция на подаден от лицето сигнал, ако преценката на всички обстоятелства сочи, че за прилагането на мярката наложилото я лице има друго законно основание.

Право на обезщетение за вреди на сигнализиращото лице във връзка с подадения от него сигнал или публично оповестената информация. Лицето има право на обезщетение за всички причинени имуществени и неимуществени вреди, като е налице оборима законова презумпция, че вредите са причинени умишлено до доказване на противното.

Прекратяване на производство срещу сигналоподателя. Когато срещу лице има образувано наказателно, гражданско или административно производство във връзка с подаден от него сигнал или публично оповестена информация, то има право да поиска прекратяване на това производство, ако е имало основателна причина да предполага, че подаването на сигнала или публичното оповестяване на информацията са били необходими за разкриване на нарушение.

Право на справедлив процес и презумпция за невиновност на засегнатото лице и на сигналоподателя. Право на достъп и изслушване. 

Засегнатото лице се ползва в пълна степен от правото си на защита и на справедлив процес, както и от презумпцията за невиновност, включително да бъде изслушано, и от правото си на достъп до отнасящите се до него документи. То  има право на обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, когато е установено, че сигналоподателят съзнателно е подал сигнал с невярна информация или публично е оповестил невярна информация, както и когато според обстоятелствата е бил длъжен да предположи, че информацията е невярна.

КАКЪВ Е РЕДЪТ ЗА ПОДАВАНЕ НА СИГНАЛИ  ЧРЕЗ ВЪТРЕШЕН КАНАЛ?

Изборът как да бъде подаден сигнал за нередност е на сигнализиращото лице. То може да подаде сигнал по някой от посочените по-долу начини: 

• Сигнал чрез вътрешен канал – приоритизира се от закона поради по-бързото предотвратяване на нарушението или отстраняването на последици от нарушението; Сигналоподателят ще има защита, ако е подал вътрешен сигнал, считайки твърденията си за вярни и ако спазил условията на закона при подаване на сигнала (чл. 6, ал. 1 от закона);  

Съгласно пар. 1, т.16 от ДР на закона: “Вътрешно подаване на сигнал” е устно или писмено съобщаване на информация за нарушения в рамките на даден правен субект в частния или публичния сектор.

• Сигнал чрез външен канал (КЗЛД, европейски или др. орган) – в случай че сигнализиращото лице счита, че срещу него има риск да бъдат предприети ответни и дискриминиращи действия, както и при скиптичност (вътрешен сигнал няма да доведе до ефективни мерки). Сигналоподателят ще има защита, ако е подал външен сигнал, считайки твърденията си за вярни и ако е спазил условията на закона при подаване на сигнала (чл. 6, ал. 1 и ал.2  от закона); 

Съгласно пар. 1, т.17 от ДР на закона:. “Външно подаване на сигнал” е устно или писмено съобщаване на информация за нарушения на компетентните органи.

• Сигнал чрез публично оповестяване на информация – при висок обществен интерес от предотвратяване на нарушения (свобода на словото). Сигналоподателят ще има защита, ако публично е оповестил нарушението, ако е считал твърденията си за верни и нарушението, за което е съобщил, попада в обхвата на закона, както и ако е налице едно от следните условия: i) подал е преди оповестяването вътрешен или външен сигнал, без да са предприети своевременни съответни действия; ii) счита, че нарушението може да представлява непосредствена или явна опасност за обществения интерес или съществува риск от неотстраними щети; iii) счита, че външното подаване на сигнала ще доведе до ответни действия срещу него или до неефективно разглеждане на сигнала (чл.7 от закона). 

Съгласно чл. 5, ал. 6 от Директира (ЕС) 2019/1937 относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза „публично оповестяване“ или „да бъде оповестено публично“ означава публично предоставяне на информация за нарушения

 КАКВО ДА ПРЕДПРИЕМАТ ЗАДЪЛЖЕНИТЕ СУБЕКТИ ?

В срок до 04.05.2023 г. или 17.12.2023 г. (за работодатели от частния сектор между 50 и 249 служители) всички задължени по закона субекти следва да: 

• създадат канал за вътрешно подаване на сигнал за нарушения в съответствие със закона (електронен адрес, телефон, адрес за подаване на сигнали);
• да определят лице, което да приема и регистрира сигнали – следва да е служител в предприятието, а не външно лице; външно лице може да приема и регистрира сигнали, само ако задълженото предприятие е в частния сектор;
• да определят лице, което да разглежда сигналите и да извършва проверки по тях – винаги следва да е служител в предприятието, не може да е външно лице;
• да определят лице, което да ръководи лицето, разглеждащо сигнали и което в края на проверката съставя доклад;
• да приемат Вътрешни правила за приемане, регистриране и разглеждане на сигналите и да ги сведат до знанието на всички служители;
• да поддържат регистър за постъпилите сигнали, който регистър е по образеца на КЗЛД;
• да публикуват в интернет страницата, офиса и в работните помещения кратка резюмирана информация за процедурите по подаване, регистрация и разглеждане на сигнали за нередности;
• да преглеждат най-малко веднъж на 3 години своите правила за вътрешно подаване на сигнали и последващи действия по тях, както и да анализират административната и съдебната практика по прилагането на закона, като при нужда да актуализират своите правила;
• регулярно да подават статистическа информация към КЗЛД по установения от Комисията ред (регулярано = веднъж на година);
• да предприемат мерки за защита на информацията и личните данни на сигнализиращото лице и засегнатото със сигнала лице – неразкриване на самоличност, технически и организационни мерки; 

КАКВА НАЙ-ОБЩО Е ПРОЦЕДУРАТА СЛЕД ПОЛУЧАВАНЕ НА СИГНАЛ?

Отговор на този въпрос ще бъде предоставен в следващата ни публикация – “Съвети при прилагане на новия Закон за защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения”.
.

Адвокатите от Адвокатско дружество “Димитрова и Хаджиева” са водещи лектори на обучения във връзка с новия закон, организирани от Master events. 

Адвокатско дружество “Димитрова и Хаджиева” предлага професионални конслутации във връзка с новия закон, както и услуга по изготвяне на всички необходими документи. В случай че имате интерес към нашите услуги, не се колебайте да се свържете с нас. 

Настоящата статия не представлява правно становище или правен съвет, съобразен с конкретна ситуация или субект. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан съвет от специалист. Авторът на статията не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й.

Автор: адв. Михаела Димитрова, управляващ съдружник