Електронните фишове за тол такси и принципът на съразмерност – кога санкцията е незаконосъобразна

Практически изводи от съдебната практика при санкции по ЗДвП  

В практиката все по-често се налагат електронни фишове за неплатени тол такси, с които на собственици на тежкотоварни превозни средства се налагат фиксирани имуществени санкции в размер на 2 500 лв., независимо от конкретните обстоятелства по случая. Тези санкции пораждат сериозни въпроси относно законосъобразността на процедурата, както и относно съответствието им с принципа на съразмерност, закрепен както в националното, така и в правото на Европейския съюз.

1. Принципът на съразмерност и правото на ЕС

С Решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/23, постановено по преюдициално запитване на български съд, Съдът на Европейския съюз (СЕС) приема, че чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО не допуска система от санкции с фиксиран размер, приложима еднакво към всички нарушения, без възможност за индивидуализиране според характера и тежестта на нарушението, изминатото разстояние и дължимата такса.

СЕС изрично подчертава, че дори наличието на компенсаторна такса не преодолява несъразмерността, когато основната санкция е предвидена в абсолютен размер и не позволява съобразяване на конкретните факти.

Това тълкуване е задължително за всички български съдилища и административни органи.

2. Национална съдебна практика – трайна и последователна

В изпълнение на решението на СЕС, в практиката на районните и административните съдилища се формира устойчива линия, че санкцията по чл. 179, ал. 3б ЗДвП е несъразмерна и следва да бъде оставена без приложение в конкретни случаи.

В този смисъл са например:

• Решение № 229/08.10.2025 г. по а.н.д. № 543/2025 г. на РС – Хасково;

• Решение № 242/22.10.2025 г. по а.н.д. № 673/2025 г. на РС – Хасково;

• Решение № 8100/12.11.2025 г. на АдмС – Хасково;

• Решение № 6746/26.02.2025 г. на АдмС – София;

• Решение № 504/15.01.2025 г. на АдмС – Пловдив и др.

Съдилищата последователно приемат, че строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението, а не механично наложена.

3. Процесуална незаконосъобразност при издаване на електронен фиш

Отделен и самостоятелен въпрос е допустимостта на самата процедура по издаване на електронен фиш.

3.1. Към датата на редица нарушения (вкл. през 2023 г.) не е съществувала изрична законова възможност за санкциониране на нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП чрез електронен фиш. Такава възможност е въведена едва с изменение на чл. 189ж ЗДвП, в сила от 13.02.2024 г.

Процесуалните норми имат действие само занапред, поради което издаването на електронен фиш за по-ранен период представлява съществено процесуално нарушение. В тези случаи единствената допустима процедура е била съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление, при спазване на сроковете по чл. 34 ЗАНН.

3.2. В други случаи е изтекла и давността за налагане на наказание, която е 3 години. 

Пропускането на тази процедура води до незаконосъобразност на санкцията, без да е необходимо съдът да разглежда спора по същество.

4. Маловажност и малозначителност на деянието

Съдебната практика приема, че при определени фактически обстоятелства е възможно приложение на:

• чл. 28 ЗАНН (маловажен случай);

• чл. 9, ал. 2 НК във вр. с чл. 11 ЗАНН (малозначителност).

В редица случаи се установява, че:

• дължимата тол такса е в минимален размер;

• разстоянието е изключително кратко;

• липсата на данни се дължи на технически или обективни фактори (напр. липса на интернет покритие);

• собственикът е заплащал коректно такси в други периоди.

При такива обстоятелства съдилищата приемат, че обществената опасност е явно незначителна, а формалното ангажиране на административнонаказателна отговорност противоречи на целите на закона.

5. Практически извод

Тол санкциите не са „автоматично дължими“ само защото са установени от електронна система. Всеки конкретен случай следва да бъде преценяван индивидуално – както от гледна точка на процедурата, така и от гледна точка на съразмерността и фактическите обстоятелства.

В подобни случаи навременната правна оценка е решаваща, за да се прецени дали санкцията е законосъобразна и дали са налице основания за нейната отмяна.

Настоящата статия не представлява правно становище или правен съвет, съобразен с конкретна ситуация или субект. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан съвет от специалист. Авторът на статията не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й.