Лошо изпълнение при изработка на сайт и маркетинг услуги – кога договорът може да бъде развален

Договорът за сайт и маркетинг услуги като договор за изработка и правните последици от неизпълнението

В практиката често договорите за изработка на уебсайт, онлайн платформи, SEO, дигитален маркетинг и рекламни материали се обозначават с различни наименования – „договор за маркетинг услуги“, „договор за дигитално обслужване“, „абонаментен договор“ и др. Това обаче не променя техния правен характер.

Съгласно трайната съдебна практика, определящо значение има съдържанието на поетите задължения, а не наименованието на договора. Когато изпълнителят се задължава да създаде конкретен резултат – уебсайт с определени функционалности, работещ онлайн магазин, рекламни визии, лендинг страници или други индивидуализирани дигитални продукти – договорът по своята правна същност представлява договор за изработка по чл. 258 и сл. ЗЗД.

В този смисъл е и последователната практика на ВКС, според която при договорите за изработка изпълнението не се изчерпва с полагане на усилия, а изисква постигане на договорения резултат, годен за предназначението си.

Следователно, при договори за изработка на сайт и маркетинг материали:

• липсата на работещ продукт;

• непълното изпълнение на договорените функционалности;

• съществени технически или визуални дефекти;

• невъзможност продуктът да бъде използван по предназначение,

се квалифицират като лошо или непълно изпълнение на договор за изработка, а не като обикновено „недоволство от услуга“.

Това има съществено практическо значение, тъй като при договор за изработка възложителят разполага със специфични права, включително:

• да иска поправяне на работата;

• да предостави допълнителен срок за изпълнение;

• да развали договора при съществено неизпълнение;

• да иска връщане на платените суми и обезщетение за вреди.

Съдът преценява неизпълнението обективно, като изследва дали крайният резултат съответства на договореното, а не дали изпълнителят е положил усилия или е извършвал дейност за определен период от време.

В практиката на търговските и гражданските съдилища все по-често се срещат спорове, произтичащи от договори за изработка, сключени от разстояние – за изработка на уебсайтове, дигитални продукти, рекламни материали и други услуги, при които възложителят заплаща възнаграждението предварително, а изпълнението се оказва частично, забавено или некачествено.

В подобни случаи ключовите въпроси са дали договорът може да бъде надлежно развален, какви са последиците от това и подлежат ли на връщане платените суми, включително направените допълнителни разходи.

1. Договорът за изработка и задълженията на изпълнителя

Договорът за изработка е уреден в чл. 258–269 ЗЗД и се характеризира с поемането на задължение от страна на изпълнителя да постигне определен резултат, а не само да положи грижа. Именно постигането на договорения резултат е меродавно при преценката за изпълнение или неизпълнение.

Съдебната практика приема, че лошото или некачественото изпълнение, което прави работата негодна за предназначението ѝ, се приравнява на пълно неизпълнение. В този смисъл е Решение № 186 от 15.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6836/2013 г., III г. о., в което се подчертава, че изправната страна може да иска връщане на даденото при надлежно упражнено право на разваляне.

2. Допълнителният срок като предпоставка за разваляне

По правило развалянето на договора изисква предоставяне на подходящ допълнителен срок за изпълнение, съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД, освен в хипотезите на безполезност на изпълнението или когато задължението е трябвало да бъде изпълнено непременно в определено време.

В практиката често се срещат случаи, при които възложителят многократно и подробно уведомява изпълнителя за конкретни несъответствия, предоставя допълнителни срокове и отправя изрично предупреждение за разваляне. Когато въпреки това изпълнението не бъде приведено в съответствие с договора, развалянето настъпва законосъобразно, а договорната връзка се счита за отпаднала.

3. Лошо и непълно изпълнение при дигитални услуги

При договори за изработка на уебсайтове и дигитални продукти съдът изследва не само формалното наличие на предоставен „резултат“, а дали той съответства на договорените функционалности, технически параметри и предназначение.

В конкретен казус от практиката на кантората, предмет на съдебно производство, изпълнението се характеризира както с пълно неизпълнение на част от задълженията (липса на достъп до административен панел, липса на ключови функционалности, непредоставяне на окончателна версия), така и с некачествено изпълнение на други услуги, което прави изработения продукт практически неизползваем за целите на търговската дейност.

Подобни фактически обстоятелства обосновават приложението на чл. 262, ал. 2 ЗЗД, съгласно който възложителят може да развали договора, когато е явно, че изпълнителят няма да може да изпълни работата надлежно или в срок.

4. Последици от развалянето – връщане на платеното и обезщетение

С развалянето на договора отпада правното основание за получените суми. В този случай възложителят разполага с иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за връщане на платеното на отпаднало основание, ведно със законна лихва по чл. 86 ЗЗД.

Наред с това, при доказване на причинна връзка между неизпълнението и направените разходи, съдебната практика допуска присъждане и на обезщетение за имуществени вреди по чл. 88, ал. 1, изр. второ във вр. с чл. 82 ЗЗД. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3/2022 г. от 01.08.2024 г. на ОС на ГК и ТК на ВКС, което приема, че разумно направените адвокатски разноски за извънсъдебно уреждане на спора могат да представляват подлежаща на обезщетяване вреда.

5. Обезпечаване на вземанията – ключов практически момент

При търговски спорове, особено когато изпълнителят преустанови комуникация или съществува риск от разпореждане с активи, обезпечителното производство се явява решаващ инструмент за защита на интересите на възложителя.

Съгласно чл. 389–403 ГПК, съдът може да допусне обезпечение чрез запор върху вземания или банкови сметки, както и чрез други подходящи мерки, когато са налице вероятна основателност на иска и обезпечителна нужда. В практиката често се допуска обезпечение без изискване на гаранция, когато писмените доказателства са достатъчни и убедителни.

6. Практически извод

Договорите за изработка, особено в сферата на дигиталните услуги, изискват стриктно изпълнение на договореното. Когато това не е налице, законът предоставя ефективни механизми за защита – разваляне на договора, връщане на платените суми, обезщетение за вреди и обезпечаване на вземанията. Решаващо значение има навременната правна оценка и правилното структуриране на претенциите.

При спорове, свързани с договори за изработка и платени услуги, предварителната правна оценка е ключова за защита на търговските интереси и за ефективно реализиране на дължимите вземания.

Настоящата статия не представлява правно становище или правен съвет, съобразен с конкретна ситуация или субект. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан съвет от специалист. Авторът на статията не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й.