НАП започна масови проверки на дружества, извършващи внос на стоки в страната от Китай, САЩ, Турция и други трети страни, както и на предприятия, които продават стоки в Европейския съюз (ЕС).
Ревизията обикновено стартира след подаване на Справка-декларация по ЗДДС, особено когато дружеството е с резултат за възстановяване на ДДС, което от своя страна е честият случай за компании, които не реализират стоките си в страната, а ги транспортират извън България, при което извършват вътреобщностни доставки (ВОД).
Ревизията започва със заповед за ревизия, в която се определят органите, които ще инспектират дружеството, ревизирания период и срока на ревизията. Заповедта за ревизия може да бъде променяна в частта срок за извършване и ревизиран период. Във всички случаи обаче органът по приходите следва да се съобразява със заложените в ДОПК максимални срокове за завършване на ревизията и ако не ги спазва, предприятието следва да подаде жалба за бавност, доколкото забавянето на производството води до задържане на ДДС. Следва да се вземе предвид и че действията на органите на приходите след изтичане на срока по ДОПК са нищожни. След заповедта за ревизия се отправя искане за обяснения и предоставяне на документи, като от този момент на практика започват и действията на НАП по установяване на фактите по ревизията.
С ревизионния доклад НАП излага мнението си относно счетоводните операции на дружеството в ревизирания период и дали НАП приема, че в действителност сделките и резултатите от тях (вкл. правото на възстановяване на ДДС) са такива, каквито ги е декларирало ревизираното лице. НАП често приема, че внесената стока е на привидни цени, поради което променя резултата на дължимото ДДС, като го увеличава. Що се касае до ревизия на дружества, доставящи стоки на свои търговски партньори купувачи (отново дружества), регистрирани по ДДС в държава членка на ЕС, които осчетоводяват сделките като ВОД с приложена 0 % ДДС ставка, НАП приема, че на практика не представляват ВОД, а доставка с място на изпълнение България, за което начислява 20 % ДДС, като претендира да бъдат платени от ревизиращото лице или по-конкретно да не бъдат възстановявани на ревизираното лице. До тези изводи ревизиращият екип достига често, приемайки, че:
- собствеността на стоките е прехвърлена на купувача в България;
- транспортът на стоки не е осъществен;
- липсват законово определените документи, доказващи ВОД (товарителници, ЧМР, потвърждения, транспортни фактури и платежни, др.);
- сделките са фиктивни;
След постановяване на ревизионния доклад следва издаване на ревизионен акт, с който окончателно се установяват данъчните задължения на ревизираното лице. Няма да е грешно, ако посочим, че ревизионният акт често припокрива на 100 % изводите от ревизионния доклад, което е една категорично порочна практика, при която НАП определя като задължение плащане на ДДС от дружеството, ведно с лихви. От друга страна, органите на приходите, когато признават, че част от декларираното с резултат възстановяване ДДС се дължи на ревизираното лице, пропускат да възстановят освен това ДДС и лихвите на проверяваното дружество.
За щастие, изводите на НАП неведнъж “издъхват” още при административното обжалване или най-късно в съдебната фаза по обжалване на ревизионния акт. Стратегиите за защита на проверяваната компания зависят от фактите по казуса, счетоводните отразявания, наличните в дружеството документи и събраните от НАП доказателства (писмени документи, резултати от насрещни проверки и от процедура по обмен на информация и т.н.). При всички случаи обаче органите на приходите често не мотивират изводите си, аргументите им се градят на противоречива информация или неправилно тълкуване на законовите разпоредби, което е основание за отмяна на ревизионния акт и възстановяване на ДДС. Така например, съдебната практика е категорична, че липсващ реквизит в ЧМР/товарителница, както и неотразяване на сделката при контагента, не са основание за непризнаване на данъчен кредит, за разлика от НАП, която често приема тъкмо обратното. Ревизиращият екип често не признава право на данъчен кредит при ВОД и заради това, че приема собствеността на стоките да е прехвърлена на територията на страната, без да изследва договорните отношения между страните и фактът, че стоката е надлежно транспортирана извън България. Друг порок в констатациите на НАП се забелязва при буквалното тълкуване на документите, доказващи ВОД. Ревизиращият екип често приема сделка да не представлява ВОД заради това, че липсва един от документите, доказващи доставката. Практиката на Европейския съд обаче познава случаи, при които, ако са налице достатъчно данни за транспортиране на стоката, следва да се приеме, че е налице вътреобщностна доставка с 0 % ДДС, ако са налице останалите условия за признаването й като такава.
При отменен ревизионен акт НАП дължи на компанията освен връщане на неоснователно задържаните суми (обикновено неоснователно невъзстановен ДДС), лихви за забава, също и възстановяване на сторените в административното, евентуално и в съдебното производство разноски, като например за заплатени преводи на български език, адвокатски хонорари, увеличени счетоводни такси, разноски по делото, пропуснати ползи или др.
10 съвета при висящо ревизионно производство:
- Изчислете срока за извършване на ревизията и го съблюдавайте.
- При изтекъл срок и все още неприключила ревизия обмислете подаване на жалба за бавност.
- Изпълнявайте в срок всички искания от НАП. При необходимост поискайте удължаване на срока.
- Запознайте се с ревизионния доклад и с извършените в него констатации.
- Подайте възражение срещу доклада, като обмислете дали на този етап да представяте допълнителни писмени доказателства и да правите искания. Невинаги това би било във Ваша полза. Препоръчително е на този етап да се консултирате с експерт счетоводител и с адвокат. И тук е възможно удължаване на срока, като експертите могат да предложат възражение да не се подава.
- Запознайте се с ревизионния акт и ако той е неблагоприятен за Вас, обжалвайте го по административен ред пред Директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /ОДОП/. Тук от съществено значение е да предоставите всички доказателства, с които разполагате. Предоставянето им за пръв път по-късно в съдебната фаза би довело до понасяне на значителни разноски от Ваша страна, независимо дали ревизионният акт бъде отменен или не.
- Ако решението на Директора на ОДОП не е благоприятно за Вашето дружество и с него се потвърждава в цялост или частично ревизионния акт, обжалвайте същия по съдебен ред. Внимание! Ако първо не сте обжалвали акта по административен ред, невъзможно е да го обжалвате пред съд.
- Съберете всички документи, с които бихте могли да докажете понесени вреди от ревизионното производство или пропуснати ползи (фактури за превод, адвокатски хонорари, платежни за заплатени услуги и др.).
- В случай че ревизионният акт бъде отменен, заведете дело по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и претендирайте компенсация на претърпяните вреди и пропуснати ползи.
- Във всеки етап от ревизионното производство се консултирайте с експерт.
Настоящата статия не представлява правно становище или правен съвет, съобразен с конкретна ситуация или субект. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан съвет от специалист. Авторът на статията не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й.
Автор: адв. Михаела Димитрова, управляващ съдружник
Фотография: www.unsplash.com
