Може ли наследник да бъде „лишен“ от запазената си част чрез привидна продажба или завещание?

В практиката ни все по-често се срещат случаи, при които наследници разбират едва след смъртта на родител, че значителна част от имуществото е била разпоредена приживе или със завещание в полза на друго лице. Най-често това става чрез завещателни разпореждания или чрез сделки, формално оформени като продажби, но при условия, които поставят под сериозно съмнение реалния им характер.

Типичният въпрос, който възниква в подобни ситуации, е дали чрез завещание или чрез т.нар. привидна продажба може да бъде заобиколено правото на запазена част от наследството.

Законът за наследството защитава определен кръг наследници – деца и съпруг – като им гарантира минимален дял от наследството, който не може да бъде отнет нито чрез дарения, нито чрез завещания. Когато тези разпореждания накърняват запазената част, законът допуска предявяване на иск за нейното възстановяване, включително чрез намаляване на завещанията и даренията.

Особено често в практиката се срещат случаи на привидни продажби, които прикриват дарение. Обичайните белези са договорени цени, които са очевидно нееквивалентни на действителната стойност на имота, липса на реално плащане, запазено пожизнено право на ползване за „продавачите“, както и последващи прехвърляния в рамките на семейството. В подобни хипотези съдът изследва дали е налице симулация, водеща до нищожност на привидната сделка и разкриване на действителното дарение.

В конкретен казус от практиката ни наследник се сблъсква с комбинация от няколко такива действия – разпоредителни сделки приживе, оформени като продажби, и последващо прехвърляне на имотите на трето лице. Това налага водене на няколко паралелни дела, в които съдът преценява както действителността на сделките, така и въпроса за накърнената запазена част.

В тези производства съдът не се ограничава до формалното съдържание на нотариалните актове. Анализира се икономическата логика на сделките, поведението на страните, наличието на нееквивалентност, както и дали чрез конкретните разпореждания фактически се изключва наследник със запазена част.

Практиката показва, че „лишаването от наследство“ не винаги е окончателно и че формалните конструкции невинаги издържат при съдебен контрол. Всеки случай обаче има своята специфика и изисква индивидуална правна оценка.

В подобни ситуации предварителната правна оценка е ключова, за да се прецени дали и по какъв начин може да бъде защитена запазената част от наследството.

Настоящата статия не представлява правно становище или правен съвет, съобразен с конкретна ситуация или субект. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан съвет от специалист. Авторът на статията не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й.