Незаконосъобразно уволнение поради ненадлежно връчено предизвестие – съдебна практика и защита

Кога прекратяването на трудовия договор е незаконосъобразно, въпреки издадена заповед

В практиката по трудови спорове не са редки случаите, при които работодателят формално издава предизвестие и заповед за прекратяване на трудов договор, но не успява да докаже, че предизвестието е достигнало надлежно до служителя. Именно този пропуск често се оказва решаващ за изхода на делото.

Подобни казуси възникват най-често при прекратяване на трудов договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ – придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при което законът не предвижда предварителна закрила, но изисква стриктно спазване на процедурата по връчване на предизвестието.

1. Значението на предизвестието като елемент от фактическия състав

Съгласно Кодекса на труда, прекратяването на трудов договор с предизвестие е двуфазен процес:

• отправяне и надлежно връчване на писмено предизвестие;

• последващо издаване на заповед за прекратяване след изтичане на срока.

Съдебната практика е последователна, че правното действие на волеизявлението за прекратяване настъпва едва след като то достигне до адресата. Самото изготвяне и подписване на предизвестието или заповедта представлява вътрешна организационна дейност на работодателя и не поражда правни последици, ако документът не е надлежно връчен.

В този смисъл е Решение № 49 от 15.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2837/2017 г., IV г. о., в което се приема, че волеизявлението за прекратяване поражда действие от момента, в който достигне до работника или служителя.

2. Връчване при отказ – строги изисквания към доказването

Законът допуска връчване на предизвестие при условията на отказ, удостоверен с подписите на свидетели. Този способ обаче е изключение и подлежи на строг съдебен контрол.

Според трайната практика на ВКС:

• отказът следва да бъде недвусмислено изразен;

• свидетелите трябва пряко и непосредствено да са възприели както изявлението на работодателя, така и отказа на служителя да получи или подпише документа;

• не е достатъчно свидетелите да знаят за намерението на работодателя или да са присъствали в сградата.

В Решение № 386 от 31.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1309/2010 г., IV г. о. изрично е подчертано, че свидетелите трябва да могат да възпроизведат пред съда съдържанието на изявлението и обстоятелството, че то е достигнало до адресата.

3. Практически проблеми при „формално“ документиран отказ

В конкретен казус от практиката на кантората, предизвестието е било оформено като връчено при условията на отказ, удостоверен с подписите на свидетели, които не са присъствали на самия разговор между работодателя и служителя и не са възприели лично опит за връчване. По-късно, в рамките на друга проверка, същите свидетели заявяват, че са удостоверили единствено напускането на помещението, но не и отказ за получаване на предизвестие.

Подобна фактическа обстановка поставя под сериозно съмнение действителността на връчването и води до извод, че предизвестието не е породило правно действие.

4. Непосочване на годно правно основание в заповедта

Допълнителен проблем възниква, когато в заповедта за прекратяване не е посочено прекратяване по чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ (изтичане на срока на предизвестието), а се цитира единствено основанието по чл. 328, ал. 1 КТ. В тези случаи съдилищата приемат, че липсва ясно и пълно правно основание, което само по себе си може да обоснове незаконосъобразност на уволнението.

5. Недобросъвестно упражняване на работодателски права

Наред с формалните нарушения, съдът преценява и дали работодателят е действал добросъвестно, съгласно чл. 8 КТ. Когато се установи, че са използвани формални конструкции, за да се създаде привидност за връчване, или че работодателят е разполагал с реална възможност да връчи предизвестието по надлежен начин, но не го е сторил, това поведение се оценява като недобросъвестно упражняване на права по трудовото правоотношение.

6. Практически извод

Съдебната практика ясно показва, че незаконосъобразното връчване на предизвестието води до незаконност на уволнението, независимо от наличието на формално основание за прекратяване. В подобни спорове решаващо значение имат фактите около връчването и доказателствата за това дали волеизявлението на работодателя е достигнало до служителя.

При трудови спорове, свързани с прекратяване на трудов договор, навременната правна оценка на процедурата по връчване често е решаваща за защитата на правата на служителя или работодателя.

Настоящата статия не представлява правно становище или правен съвет, съобразен с конкретна ситуация или субект. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан съвет от специалист. Авторът на статията не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й.