Новата регулация на платформите за онлайн търговия (P2B regulation), в сила от 12 юли 2020 г. Задължителни изисквания спрямо общите условия на онлайн платформите.

От 12 юли 2020 г. се прилага новият Регламент, уреждащ отношенията между онлайн платформите и техните ползватели – Регламент (ЕС) 2019/1150 за насърчаване на справедливост и прозрачност за бизнес ползвателите на посреднически онлайн услуги (P2B regulation).

Новият регламент се прилага за доставчиците на онлайн посреднически услуги като Amazon, Ebay, Emag, Booking, AirBNB, Imot.bg, Auto.bg и др. Това са дружества, които предоставят посреднически онлайн услуги, като осигуряват онлайн пространство за представяне на стоки и услуги на търговци с цел закупуването им от потребители и други клиенти.

Регламентът се прилага както за:

• Онлайн пазарите;

• Социалните медии и пазарите за креативно съдържание;

• Платформите за разпространение на приложения;

• Уебсайтовете за сравнение на цени;

• Пазарите за колаборативна икономика и

• Онлайн търсачките за общо търсене.

Всички гореизброени ще бъдат наричани по-долу с общото наименование „онлайн платформи“ или „платформи“, а търговците, които представят своите стоки или услуги чрез онлайн платформите ще бъдат наричани „бизнес ползватели“ или „ползватели“.

Регламентът не се прилага за:

• Платежни онлайн услуги;

• Инструменти за онлайн реклама;

• Онлайн рекламни борси.

Р2В въвежда редица нови изисквания и правила, които от 12 юли 2020 г. намират приложение в отношенията между онлайн платформите и бизнес ползвателите (търговците, използващи онлайн посредническите услуги на платформата). Тези нови изисквания ще бъдат разгледани в различни статии, които ще бъдат публикувани на нашия сайт www.dh-law.bg, както и във facebook страницата на адвокатското дружество.

С настоящата статия ще разгледаме новите изисквания спрямо ОБЩИТЕ УСЛОВИЯ на онлайн платформите.

В най-общи линии Регламентът въвежда изисквания за задължителното съдържание на общите условия, както и изисквания за тяхното приемане и изменение. Въвеждат се правила за запознаване на бизнес ползвателите с общите условия, както и срокове за предоставянето им, в случай че се предвижда изменение. Бизнес потребителите вече имат възможност, ако не са съгласни с общите условия, да прекратят договорните си отношения с онлайн платформата.

Едно от най-добрите решения на Регламента е въвеждането на стриктни и най-вече прозрачни правила по отношение на ограничаването, спирането и прекратяването на достъпа до услугите на платформата спрямо съответен бизнес ползвател. Всеизвестно е, че голяма част от платформите до момента имаха едностранната възможност да ограничават и дори да прекратяват достъпа на бизнес ползвателите до платформата, като по този начин ползвателите губеха възможността да търгуват в съответната платформа, без да получават каквито и да е обяснения от същата. Сега това се промени – Регламентът предвижда строги задължения за онлайн платформите да уведомяват предварително бизнес ползвателя, както и да му предоставят писмено своите мотиви за това ограничаване или отказ от достъп. Разбира се, от тези правила има и изключения, също посочени в Регламента.

I. ПРОЦЕДУРА ПО ИЗМЕНЕНИЕ НА ОБЩИТЕ УСЛОВИЯ НА ОНЛАЙН ПЛАТФОРМИТЕ.

Общите условия трябва да бъдат ясно и разбираемо написани; да са лесно достъпни за бизнес ползвателите във всеки един етап от договорните отношения, в това число и при преддоговорния етап; да включват основанията за спиране, прекратяване или ограничение на достъпа до услугите. Освен това онлайн платформите трябва да гарантират, че :

• договорните им отношения с търговците се осъществяват добросъвестно, като гарантират, че не се налагат промени със задна дата на общите условия освен когато това е нормативно задължение, или когато промените със задна дата са в полза на търговците;
• в общите условия са посочени основанията за прекратяване на договорните отношения от бизнес ползвателите, както и описание на техническия достъп до данните на търговеца, който се поддържа от платформата след изтичането на договора.

Регламентът предвижда, че онлайн платформите уведомяват на траен носител съответните бизнес ползватели за всяко предложено изменение на своите общи условия. “Траен носител” означава да се предвиди възможност всеки бизнес ползвател да има достъп до общите условия, респ. до предложените изменения по такъв начин, че да не е възможно тяхното манипулиране от страна на платформата. Това може да се осъществи например чрез изпращане на общите условия по имейл (но не чрез хиперлинк) или чрез поставянето им в специална секция например с правни документи, до която ползвателят да има достъп след като се регистрира в платформата.

Трябва да се има предвид също, че редакционни промени, които не променят съдържанието или смисъла на общите условия, не попадат под понятието изменение и тази процедура не важи.

1.1. ПРЕДИЗВЕСТИЕ.

Когато онлайн платформата предвиди изменения, същите НЕ могат да се прилагат преди изтичането на срока на предизвестие. В общите условия трябва да бъде конкретно посочен този срок на предизвестие, като регламентът изисква този срок да не е по-кратък от 15 дни. По-конкретно в регламента е посочено, че срокът трябва да е разумен и пропорционален на естеството и степента на предвидените изменения и на техните последици за съответния бизнес ползвател. Тоест логично е, ако измененията не са съществени и не въвеждат нови изисквания за бизнес ползвателите, което би отнело време, да се предвиди минималният 15-дневен срок на предизвестие. В същото време, ако измененията предвиждат нови задължения за бизнес ползвателите, например всички качени снимки на предлаганите продукти да бъдат обновени, невъзможно би било да се предвиди едва 15-дневно предизвестие, след изтичане на което измененията да се считат за влезли в сила. Нещо повече, в самия Регламент е посочено, че онлайн платформите предоставят по-дълги срокове на предизвестие, когато това е необходимо, за да осигурят възможност на бизнес ползвателите да направят технически или търговски адаптации, за да се съобразят с измененията.

1.1.1. Кога се счита, че изменението е прието?

• Когато изтече срокът на предизвестието и ползвателят не е прекратил договора, каквато възможност му се предоставя с Регламента.

• Друг вариант е предизвестието да не е изтекло все още, но бизнес ползвателят да отправи писмено изявление до платформата, с което приема изменението.

• А третият вариант е с ясно утвърдително действие във всеки момент от получаването на уведомлението. Така например ако изменението на общите условия се състои в задължение за всеки бизнес ползвател, търгуващ в платформата, да добави допълнителна спецификация в описанието на стоката, и този бизнес ползвател изпълни това преди изтичане на 15-дневния срок, счита се, че изменението е прието.

NB! Регламентът въвежда и презумпцията, че ако по време на срока на предизвестие бизнес ползвателят предлага нови стоки или услуги в онлайн платформата, то това предлагане се счита за ясно утвърдително действие за отказ от срока на предизвестие. Единственото изключение от този принцип е, че ако разумният срок на предизвестие в конкретния случай е по-дълъг от 15 дни, тъй като поради измененията на ОУ е необходимо бизнес ползвателят да извърши значителни технически корекции на своите стоки или услуги. В този случай, дори в срока на предизвестие бизнес ползвателят да предлага нови стоки или услуги, то срокът на предизвестие не се счита за автоматично отменен.

1.1.2. Изключение от правилото за срока на предизвестие:

Срок на предизвестие не се дължи в следните случаи:

• когато онлайн платформата е обвързана с правно или регулаторно задължение, по силата на което трябва да измени своите общи условия по начин, който не й позволява да спази срока на предизвестието – това означава например на национално или европейско ниво да бъде въведена законово задължение, което трябва незабавно да бъде възприето от онлайн платформата.

• Когато онлайн платформата трябва по изключение да измени своите общи условия, за да преодолее непредвидена и непосредствена опасност, свързана със защитата на посредническите онлайн услуги, потребителите или бизнес ползвателите от измами, зловреден софтуер, спам, нарушения на сигурността на данните или от други рискове, свързани с киберсигурността.

В случай че някое от тези изисквания бъде нарушено, то цялата процедура по изменение на ОУ е опорочена и ОУ се считат за нищожни.

1.2. Възможност за отказ от договора:

Регламентът ясно посочва, че съответният бизнес ползвател има право да прекрати договора с онлайн платформата преди изтичане срока на предизвестието. Прекратяването поражда действие в срок от 15 дни от датата на получаване на предизвестието освен в случаите, когато спрямо договора се прилага по-кратък срок.

II. ОГРАНИЧАВАНЕ, СПИРАНЕ И ПРЕКРАТЯВАНЕ ДОСТЪПА ДО УСЛУГИТЕ НА ОНЛАЙН ПЛАТФОРМАТА.

Голяма част от бизнес ползвателите поне веднъж са изпадали в ситуация на преустановен достъп до услугите на онлайн платформата. Тази тема обхваща въпросите относно това, кога онлайн платформата може да ограничи или спре достъпа на ползвателя до платформата, каква е процедурата, какви са последиците, какви задължения има платформата в тази връзка и по какъв начин бизнес ползвателят може да се защити.

Най-напред следва да отбележа, че онлайн платформите трябва да предвидят в общите си условия основанията, които могат да послужат на платформата да ограничи, спре или прекрати достъпа на търговеца. Факт е, че до настоящия момент се забелязваше тенденция по едностранно вземане на такива решения от страна на платформите без да се предвиждат каквито и да е задължения за предварително уведомяване и аргументиране. Единственият изход от тази ситуация за онлайн търговците до момента бе защита по съдебен ред, тъй като по принцип приемането на общите условия е равносилно на сключване на договор и ограничаването, спирането и прекратяването всъщност от правна гледна точка се явяват неизпълнение на договорни задължения. Оттук обаче следват други затруднения в процедурата, свързани с това, че много често онлайн платформата се явява търговец, регистриран в една държава, а самият търговец, използващ платформата – регистриран в друга държава. Тоест приложение намира международното частно право или иначе казано, за да се определи кой е компетентен съд и кое право трябва да се приложи за разрешаване на спора, приложение намират разпоредбите на определени регламенти. Възможно е в общите условия на платформата да има изрично посочване на компетентния съд и приложимото право, но статистиката сочи, че много рядко се стига до съдебно разрешаване на спорове в такива ситуации. 

2.1. Изложение на мотивите за ограничаване, спиране или прекратяване.

С приемането на новия регламент тази често срещана ситуация вече намира нормативно разрешение, онлайн платформите вече нямат право на своеволни действия и дължат обяснение на търговците за своите решения. Регламентът посочва, че когато платформа вземе решение да ограничи или спре предоставянето на своите посреднически онлайн услуги за даден бизнес ползвател във връзка с отделни стоки или услуги, предлагани от този бизнес ползвател, той представя на съответния бизнес ползвател изложение на мотивите за това решение на траен носител, преди ограничаването или спирането да породи действие или в момента, в който то породи действие. Тук обръщам внимание на това, че разликата между спиране и прекратяване е, че спирането има временно действие, а прекратяването – постоянно. Също така следва да се има предвид, че регламентът отново изисква информацията да е на траен носител, т.е. по начин, който да гарантира, че след достигане до търговеца информацията няма да бъде изменена.

Изложението на мотивите трябва да съдържа конкретните факти, включително съдържанието на сигналите от трети лица, довели до решението на онлайн платформата, а тези основания от своя страна трябва да са посочени в самите общите условия, т.е. търговецът трябва предварително да е бил наясно с това, че извършеното от него действие представлява нарушение на общите условия и е основание за ограничаване, спиране или прекратяване.

Онлайн платформата е освободена от задължението си за предоставяне на мотиви, когато е обвързана с правно или регулаторно задължение да не предоставя конкретните факти или да не посочва приложимото основание или основания, или когато може да докаже, че съответният търговец е нарушил многократно приложимите общи условия, което е довело до прекратяване на предоставянето на всички въпросни посреднически онлайн услуги. Това може да бъде лесно доказано, ако преди това е имало многократни и основателни ограничавания или спирания, но трудно би се доказало това основание, ако не са били провеждани такива процедури. Що се отнася до правното или регулаторно задължение за непредоставяне на факти и обстоятелства, това е една доста имагинерна ситуация, за която трудно може да се даде пример, но да кажем, че в такава хипотеза можем да сме поставени, ако основанието за прекратяване е някакъв вид конфиденциална или строго секретна информация.

Когато обаче става въпрос за прекратяване, онлайн платформата е длъжна не просто да уведоми търговеца, като изпрати мотивите за това свое решение на траен носител, но трябва да направи това най-малко 30 дни преди прекратяването да породи действие. Това е така, защото прекратяването е най-строгата санкция.

Този срок не се прилага, когато:

• онлайн платформата е обвързана с правно или регулаторно задължение, по силата на което трябва да прекрати предоставянето на всички свои посреднически онлайн услуги за даден търговец по начин, който не му позволява да спази този срок на предизвестие – такава ситуация би възникнала, ако например търговецът предлага стоки, чиято продажба бива забранена със закон и предвид кратките срокове за влизане в сила на законите същият няма как да бъде спазен;

• упражнява право на прекратяване по силата на императивни съображения съгласно националното право, които са в съответствие с правото на Съюза;

• може да докаже, че съответният търговец е нарушил многократно приложимите общи условия, поради което платформата е прекратила предоставянето на своите посреднически услуги – Регламентът не посочва какво означава „многократно“, но според мен трябва да се разбира като повече от 3 пъти, освен това не трябва да се пропуска, че онлайн платформата трябва да може да докаже, че търговец е нарушил общите условия.

След като получи мотивите на платформата на траен носител, търговецът има право да изясни фактите и обстоятелствата, послужили на платформата като основание, като това се случва в рамките на вътрешната процудера за разглеждане на жалби, която ще разгледам по-нататък в лекцията. След като получи отговора на търговеца, онлайн платформата може да отмени ограничаването, спирането или прекратяването, като без ненужно забавяне възстанови положението на търговеца, включително като му предостави достъп до лични или други данни, с които търговецът е разполагал преди ограничаването да породи действие.

III. ДРУГИ ИЗИСКВАНИЯ СПРЯМО ОБЩИТЕ УСЛОВИЯ.

3.1. Съпътстващи стоки и услуги.

Регламентът посочва, че когато чрез посредническите онлайн услуги на платформата на потребителите се предлагат съпътстващи стоки и услуги, включително финансови продукти, независимо дали това е от самата платформа, или от трети лица, платформата включва в своите общи условия описание на предлаганите съпътстващи стоки и услуги и описание дали и при какви условия търговецът също може да предлага свои съпътстващи стоки и услуги чрез платформата.

Какво означава съпътстващи стоки или услуги? – Това са такива стоки или услуги, предлагани на потребителите непосредствено преди извършването на сделката, инициирана в рамките на посреднически онлайн услуги, с цел да се допълни основната стока или услуга, предлагана от търговеца. Такава е например услугата рент а кар, която допълва услугата по настаняване в хотел, или например услугата превоз от/до летище и т.н. В общи линии това са такива стоки и услуги, които обичайно зависят от основната стока или услуга или са пряко свързани с нея, за да функционират. Не трябва обаче да бъркате съпътстващите стоки и услуги с тези стоки и услуги, които по-скоро само се продават заедно с основната стока или услуга и по естеството си нямат допълваща функция. Така например, ако си купувате телефон, то протекторът към него ще има допълваща, а не съпътстваща функция. В самия регламент също се съдържат примери за съпътстващи услуги, а именно ремонтните услуги за конкретна стока или финансовите продукти, като например застраховката на автомобили под наем, които се предлагат с цел да се допълват конкретни стоки или услуги, предлагани от търговеца. Регламентът посочва също, че съпътстващите стоки могат да включват стоки, които допълват конкретен продукт, предлаган от търговеца, и представляват продукт с по-висок клас или средство за персонализация на контректния продукт.

Задължително обаче онлайн платформите, които сами в качеството си на търговци предлагат стоки или услуги на потребителите, чиято функция е съпътстваща спрямо стоката или услугата, продавана от търговеца, който използва посредническите услуги на онлайн платформата, следва да включи в общите условия описание на съпътстващите стоки и услуги, които предлага. Няма значение дали тази съпътсваща стока или услуга се предлага от самата онлайн платформа като търговец или от трето лице – описание в общите условия трябва да има. Не може онлайн платформата esky например да предлага застраховка на багажа, ако това не е описано в общите условия.

Самото описание следва да съдържа достатъчно информация, за да може търговецът, ползващ платформата, да разбере дали продаваната стока или услуга е съпътстваща спрямо неговата стока/услуга. В общите условия не трябва да се посочва конкретната стока или услуга, която е съпътстваща, а нейният вид. 

3.2. Достъп до данни.

На следващо място, онлайн платформите следва да включат в общите си условия описание на технически достъп или липсата на такъв за търговците до всички лични и други данни, които търговците или потребителите предоставят за използването на посредническите онлайн услуги, или които се генерират при използването на посредническите услуги. В общите условия трябва да е посочено:

а/ дали платформата има достъп до тези лични и други данни и ако отговорът е утвърдителен, за кои категории от тези данни се отнася достъпът и при какви условия се предоставя той; както и дали тези данни се предоставят от платформата на трето лице и ако този обмен на данни не е необходим, то каква е целта за обмен на данни и как търговецът може да се откаже от този обмен.

б/ дали търговецът има достъп до тези лични и други данни и ако отговорът е утвърдителен, за кои категории от тези данни се отнася достъпът и при какви условия се предоставя той;

3.3. Ограничаване възможността за предлагане на едни и същи стоки и услуги пи различни условия.

Когато при предоставянето на своите услуги онлайн платформите ограничават възможността на търговците да предлагат на потребителите едни и същи стоки и услуги при различни условия чрез други средства, различни от посочените услуги, те трябва да включат основанията за това ограничение в общите условия и да осигурят лесен и публичен достъп до тези основания. В посочените основания трябва да бъдат включени основните икономически, търговски или правни съображения за наложените ограничения. Това задължение не засяга забраните или бариерите, свързани с налагането на тези ограничения, които произтичат от прилагането на други правни актове на Съюза или на националното право.

Новият регламент въвежда и редица други изисквания спрямо онлайн платформите, като въвежда промени и в начина на регулиране на отношенията им с бизнес ползвателите, т.е. търговците, използващи онлайн посреднически услуги. Настоящата статия има за цел да Ви запознае с новите изискавния спрямо общите условия на платформите, като в следващата статия можете да научите повече за процедурите за уреждане на спорове между онлайн платформите и нейните ползватели, която ще намерите ТУК.

Автор: адв. Радостина Хаджиева, управляващ съдружник

Настоящата статия не представлява правно становище или правен съвет, съобразен с конкретна ситуация или субект. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан съвет от специалист. Авторът на статията не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й.