Все по-популярно е възлагането на дейности, свързани с изработката на уебсайт и или дигирална реклама в интернет пространството. Понякога се възлага само изработка на сайт, а в други случаи и изработката на дигитална реклама. Рекламните услуги често са предмет и на самостоятелен договор. Проблемите, които срещат възложителят и или изпълнителят по такива договори се изразяват най-вече в следните аспекти:
- неизпълнение на договора от лицето, което се е задължило да изработи сайта или платформата или да извършва рекламна услуга (изпълнител), например: напълно липсващ сайт/неизвършена рекламна услуга или наличие на сайт или реклама, но те не отговарят на договореното между страните (категориите на дадения сайт са неподходящи, налице са технически грешки /бъгове/ в сайта, изображенията се отварят грешно и т.н.);
- възражения на изпълнителя, че той не е отговорен поради това, че причината за неизпълнение се дължи на неправомерно поведение на лицето, заявило услугите (възложител), като например: неоказано своевременно съдействие, несвоевременно одобрение на предложения на изпълнителя, непредоставена изходна информация като например изисквания за наименование и брой на категории, функционалности и др.
- недостатъчно обмисляне при съставяне на договора и неговото подписване, довело до грешни очаквания и последващи разочарования – възложителят често изготвя и предлага договор, без да е съобразил съдържанието му с конкретния случай, като например не е посочил коя от услугата по договора се изпълнява еднократно (веднъж) и коя – периодично (всяка седмица по време на договора, всеки месец и т.н.). Често срещан пропуск също е да не се посочва на какво количество промени в заданието, концепцията и изискванията има право възложителят, колко варианта на изпълнение ще предложи изпълнителя и въобще какви са етапите на работа по договора, доколкото често договори от този тип се изпълняват на етапи. Необмисленото съдържание на договора поражда предпоствавки за последващи спорове, които водят до взаимни претенции между страните.
Какви са грешките, които възложителят пропуска при съставянето и сключването на договор за изработка на уебсайт и или реклама?
Грешките на възложителя най-често са:
- Непосочване или неизчерпателно посочване в договора на вида на услугите, включени в цената, както и на това дали тези услуги са с еднократно или с периодично изпълнение. В договора следва ясно да са разписани дейностите, например: изработка на сайт, оптимизация на сайт, реклама в социалната мрежa Facebook, изразяваща се в изготвяне на “Х” на брой публикации седмично или месечно и т.н.
- Непосочване или неизчерпателно посочване в договора на изискванията и функционалностите на услугите по договора. Обикновено това се случва чрез съставянето на добре обмислено приложение към договора, в което се разписват подробности за всяка услуга по догоовора, като например: 1) за изработката на сайт: брой страници и категории в сайта, включен ли е и дизайн на сайта и ако да – в какво се изразява той (цветове, шрифтове и т.н.), ще се предиждат ли в сайта конкретни секции/категории (за публикации, отзиви и коментари, формуляр за контакти, навигация и локация и т.н.); 2) за оптимизация – какво е включено по договора в тази връзка – дали корекция на всяка следваща публикация или изготвяне еднократно на съвети за добро разпознаване на сайта в търсачките и в интернет въобще; 3) за реклама – в какво се изразява рекламната дейност (изготвяне на определен брой статии или подсилване на публикации в социалните мрежи или в google, създаване на игри, въпросници и предложения с цел привличане на клиенти или изготвяне на видеоматериали за излъчване в профила на възложителя и т.н.). В приложението се посочват и всички приоритетни изисквания към услугите, към софтуера, използван в сайта, към хардуера и софтуера на сървъра/ите, на който/ито ще бъде хостван (разположен) сайтът, език/ци, на който/ито ще бъде представено съдържанието на сайта, начин на администриране на сайта, ще има ли той мобилна и настолна версия или версията ще е само една и т.н.;
- Непосочване или неизчерпателно посочване в договора на фазите и сроковете за изпълнение. Обикновено грешка е да се посочва единствено фиксиран краен срок на изпълнение (например: 10 февруари 2025 г.). Това е така, защото договори от този тип обикновено се изпълняват на етапи, като често от изпълнението на първия етап зависи и последващата работа по следващия етап. Отделно от това, много често една услуга по договора може да се изпълни само след надлежно приемане на изпълнението от възложителя или след надлежно дадени от него указания и възражения. Ако той обаче забави приемането или не бъде изчерпателен при възразяването и насоките, то за изпълнителя ще е невъзможно да изпълни услугата надлежно и в срок. Ето защо, подходящо е да се предвиди краен срок за изпълнение като дата, но е редно да се посочат срокове и за всеки етап на изпълнение като определен брой дни след даден момент (например: Етап 1: Изработка на визия/дизайн на сайт – в срок до 7 календарни дни от предоставена от възложителя изходна информация, като …; Етап 2: Изработка на сайта – в срок до 30 календарни дни от одобрена с протокол визия на сайта, при липса на одобрение, срокът се удължава съответно; Етап 3: Обучение за работа със сайта – в срок до 7 календарни дни от одобрен и приет изработен сайт и т.н. Добра практика е предвиждането, че изпълнителят не носи отговорност за забава, когато тя се дължи на действие или бездействие на възложителя.
- Непосочване или неизчерпателно посочване в договора на начина на ценообразуване и на сроковете за плащане на основната и допълнителнителните услуги, както и на услугите с еднократен или абонаментен характер. Често договори от този тип предвиждат плащане на едно единствено възнаграждение (например 5 000 лв.), еднократно при сключване на договора или след това или на части (например: 2500 лв. при сключване на договора и 2500 лв. при окончателното предаване и приемане на услугата) и т.н. Не са изключени обаче случаи, при които договори по повод сайт и реклама да се сключват на абонаментен принцип (например: 2000 лв./всеки месец), като в този случай и услугите се изпълняват периодично (например: поддръжка на сайт, изчиставане от грешки, ежемесечни публикации в социални мрежи). Важно е в договора ясно да са разписани размерът на възнаграждението, но и етапите и сроковете на плащане за всяка услуга по начин, че да е ясно коя сума за какво се отнася и до кога следва да се заплати. Ако липсва конкретно указание се създават предпостави за спор. Така например, ако част от услугите по един абонаментен договор включва изготвяне на бъдеща стратегия или анализ на присъствието на възложителя в интернет и при липса на указание, че тази услуга се изпълнява еднократно, възложителят може да остане с впечатление, че всяка седмица/месец следва да очаква изготвен и актуален анализ и стратегия. В договора следва ясно да се посочи и за какво възложителят дължи допълнително възнаграждение (например: за изготвяне на повече от Х публикации; за промяна на дизайн и т.н.).
Адвокатско дружество “Димитрова и Хаджиева” предлага професионални конслутации във връзка с договори за изработка на сайт и или за дигитална реклама, в това число процесуално представителство по съдебни дела по повод и във връзка с подобни договори. В случай че имате интерес към нашите услуги, не се колебайте да се свържете с нас.
Настоящата статия не представлява правно становище или правен съвет, съобразен с конкретна ситуация или субект. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан съвет от специалист. Авторът на статията не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й.
Автор: адв. Михаела Димитрова-Чакърова, управляващ съдружник
Снимка: Макс Буковски
