При сключване на брак и еуфорията, която цари около организирането на бъдещата сватба, последното нещо, за което мислят съпрузите е развод или пък уреждане на имуществените отношения, които ще възникнат помежду им по време на брака. За съжаление, напоследък, наблюдаваме една черна статистика за българското семейство, според която разводите зачестяват. Под афект от поводите за развод, обичайно съпрузите се съдят за различни имуществени отношения и задължения, възникнали по време на брака или преди него. Поради тази причина е препоръчително да помислите за уреждане на тези „битови“ отношения преди това. Ако пропуснете уговарянето на тези отношения сега, рискувате да бъдете поставени под регулацията на така наречената съпружеска имуществена общност (СИО).
Какво означава СИО и какво включва?
Съпружеската имуществена общност (СИО) урежда всички онези имуществени права (имоти, коли и други активи), придобити по време на брака в резултат на съвместен принос. Този принос се предполага по силата на закона. Така например, в случай че по време на брака закупите апартамент и той е записан на името на единия съпруг, това съвсем не означава, че след разтрогване на брака собственост върху апартамента притежава само този, на чието име е придобит. Законът констатира, че щом е придобит по време на брака, то средствата и усилията за закупуването на имота принадлежат и на двамата съпрузи.
Все пак всеки един от съпрузите може да разполага и с лично имущество по време на брака. Личното имущество се изразява във вещните и други права, придобити преди сключване на брака, както и получените в наследство или чрез дарение активи. Дарени или получени в наследство имуществени или други права не попадат под регулацията на съпружеската имуществена общност. Като лично имущество се третират и онези движими вещи на единия от съпрузите, придобити от същия по време на брака, които му служат за обикновено лично ползване, като например инструменти за боядисване и ремонт, компютър, лаптоп, ксерокса на съпруга адвокат или медицинска апаратура на съпругата лекар. Лични са и вещните права, придобити от съпруг – едноличен търговец /ЕТ/, по време на брака за упражняване на търговската му дейност и включени в неговото предприятие. Тези права принадлежат изцяло на съпруга, който ги е придобил и след разтрогване на брака съпругът-несобственик няма резон да претендира, че е собственик на същите. Според закона обаче съпругът-несобственик има право да потърси паричната равностойност на част от тези имущества, в това число дори и вземания. При едно такова съдебно производство например, тежестта на доказване пада върху съпругът-несобственик, тъй като същия трябва да докаже, че има принос в придобиването на тези вещи, права, респективно вземания. Съвместният принос може да се изразява във влагане на средства, влагане на труд за придобиването на тези имущества, както и помощ при гледане на децата и работа в домакинството. Той се предполага до доказване на противното. Иск има право да предяви съпруг по време на брака, респективно и в процеса на неговото прекратяване. Ако този иск се уважи съпругът ще получи паричната сума от стойността на имуществото и/или вземанията на съпруга-собственик, съответваща на неговия принос за придобиването на тези вещи или права.
Задължения по кредити на съпрузи- как отговарят съпрузите?
Задължения, поети за задоволяване на семейни нужди, независимо дали са поети от единия или от двамата съпрузи, отговарят при условията на солидарна отговорност.
- Солидарна отговорност е на лице когато няколко длъжници дължат едно и също нещо на едно и също лице.
Какво представляват семейните нужди? Семейните нужди са тези нужди, които са общи на семейството, като например закупуването на хранителни стоки, облекло, заплащането на консумативи за жилище, включително закупуването на недвижим имот. Щом вещите и продуктите, задоволяващи нуждите на семейството са общи, то и задълженията са общи, независимо на чие име се водят. Когато например г-н Иван Иванов е изтеглил кредит, за който отговаря солидарно със своята съпруга и когато същата отказва да заплаща нейната част, то г-н Иванов може и има право да търси възстановяване на половината от заплатеното по задълженията от своята съпруга. В този случай, съпругата има възможност да възрази, като докаже, че средствата не са били използвани или ако са били изразходени, то не е било за тяхното реално предназначение, а именно – покриване на семейните нужди. Тежестта на доказване пада върху този съпруг, който твърди, че средствата не са били изразходени. Ако той не успее да докаже, това свое твърдение, то се приема, че средствата са изразходени именно за семейните нужди.
Кой може да използва семейното жилище?
Друг проблем, който възниква между съпрузите по време на развод е за кого да остане семейното жилище. Семейно е жилището, в което семейството е пребивавало последно заедно. Когато жилището не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от съпрузите, ако е поискал това и има жилищна нужда.
Кога жилището не може да се ползва поотделно?
Семейното жилище не може да се ползва поотделно, когато няма възможността в зависимост от броя на жилищните и сервизните помещения такива, каквито са към момента на раздялата или развода, без преустройства, изменения и промяната на предназначението им. Друга пречка за използване на семейното жилище от двамата съпрузи, би могла да бъде търпимостта на отношенията между съпрузите. Нетърпими са не само острите, свързани с физически или морален тормоз отношения, но и проявите на пиянство, разврат и др. Друга хипотеза за разпределяне на семейното жилище е, когато нито една от двете страни не предяви претенция към него. Тогава съда служебно предоставя жилището за ползване на една от двете страни. Съпругът, който се оказва лишен от правото да ползва същото, може да предяви иск срещу другия съпруг за заплащане на обезщетение за ползването, от което се оказва лишен. Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище. Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на този, на когото е предоставено упражняването на родителските права за срока на тяхното упражняване. Съществува и друга хипотеза, при която когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на близки на единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права, за срок до една година. Когато съпрузите са съсобственици или имат общо право на ползване върху семейното жилище, съдът предоставя ползването му на единия от тях, като взема предвид интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и други обстоятелства.
Във всички изброени случаи възниква наемно правоотношение и съпругът, на когото не е предоставено ползването на семейното жилище може да иска от съда да определи наемна цена за имота, която другият съпруг следва да плаща. Наем не се дължи за ползваната от ненавършилите деца площ. Неуреждането предварително на режима на имуществените отношения довежда до много утежняващи и неприятни последици за съпрузите, от които понякога страдат и децата. Препоръчително е, за да избегнете подобни ситуации да помислите за сключването например на предбрачен договор.
Настоящата статия не представлява правно становище или правен съвет, съобразен с конкретна ситуация или субект. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан съвет от специалист. Авторът на статията не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й
Автори: Даяна Млъзева, адв. сътрудник и Росица Черкезова, адв. сътрудник.
