ОБИДА И КЛЕВЕТА ВЪВ ФЕЙСБУК – КАК ДА СЕ ЗАЩИТИМ?

Случвало ли Ви се е да попаднете на публикация във фейсбук или в друга социална мрежа, съдържаща невярна и позорна за Вас клеветническа информация? Някой обвиниявал ли Ви е в престъпление чрез публикация във фейсбук? Били ли сте обект на коментари, „постове“, „статуси“ или съобщения, които възприемате като обидни? А знаете ли как да се защитите?

Ако отговорът на някой от тези въпроси е положителен, то тази статия би била полезна за Вас.

Социалните мрежи си прокарват път в почти всяка област от живота ни – те са средство за комуникация, за запознаства, за реклама, а все по-често и за бизнес. Създавайки профил във фейсбук, инстаграм, туитър или друга платформа, Вие получавате една неограничена възможност да споделяте снимки, видеа, да изразявате мнението си чрез постове и коментари, които са видни за Вашите последователи. Тук възниква обаче въпросът, докъде се простира тази неограничена възможност, дава ли ни социалната мрежа право да се изразяваме по начин, засягащ честта и достойнството на други хора, да изразяваме позорни обстоятелства за някой друг или с други думи превръща ли се социалната мрежа и най-вече фейсбук в една освободена от правни норми област, в която принципът за свобода на словото е изопачен и в която законите не намират приложение и всички действия са позволени?

Едва ли ще останете изненадани от факта, че към 2019 г. активните потребители на фейсбук в България са 3 070 000 души, т.е. над половината от населението, като България е на близо 50-то място по брой потребители във фейсбук. С оглед обстоятелството, че фейсбук няма задължение да ограничава публикациите, които биха могли да се квалифицират като обида и клевета и предвид факта, че повече от половината от населението използва фейсбук, то следва, че вероятността да станете обект на обида или клевета именно във фейсбук е много по-голяма. Всъщност това не са само предполагаеми данни, а са съвсем реални, тъй като от 2014 г. насам делата с предмет обида и клевета във фейсбук зачестяват все повече.

За да ви изясним по-детайлно какви са средствата за защита, следва да уточним какво точно означават обидата и клеветата и как да ги различите. Общото между двете е, че са престъпления съгласно Наказателния кодекс, което означава, че авторът им е наказателноотговорен. И двете престъпления са от частен характер, което означава, че следва да сезирате съда с частна тъжба, а не да сигнализирате прокуратурата, която няма никаква роля в този процес. Много важно е да знаете, че това сезиране на съда трябва да се осъществи в срок до 6 месеца от узнаване на обидата или клеветата, в противен случай губите тази възможност, като можете да търсите правата си единствено по гражданскоправен ред, тоест да подадете до гражданския съд искова молба за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди (накърнени чест и достойнство), което можете да направите в срок до 5 години от извършване на обидните, респ. клеветнически действия. В случай че се възползвате от правото да ангажирате наказателната отговорност на виновното лице в посочения 6-месечен срок, разполагате с възможност да предявите и граждански иск за неимуществени вреди заедно с тъжбата, което ще Ви спести заплащане на държавна такса и ще можете да ангажирате едновременно наказателна (глоба към държавата) и гражданска (парично обезщетение) отговорност на съотевтното лице.

Разликата между обида и клевета е следната: 1/ Обидата представлява даване на негативна оценка за личността Ви под формата на епитети, квалификации, сравнения, жестове, които по своето съдържание засягат честта и достойнството Ви. Обидата трябва да е достигнала до нейния адресат, като в случая това може да се случи и чрез обективирането й във фейсбук. 2/ Клеветата представлява разгласяване на позорно обстоятелство или приписване на престъпление, като самото разгласяване следва да се извърши пред други лица, различни от наклеветения, като предвид множеството потребители, фейсбук е едно от най-“подходящите“ места за тази цел. Важно е да знаете, че за да е налице клевета, разгласеното позорно обстоятелство трябва да е неистинско.

Възможно е една и съща публикация да съдържа признаците и на обида, и на клевета. Например публикацията „Х. е измамник и лъжец, който краде чужди коли“, която публикация е прочетена от Х., но е станала достояние и на още 500 души (“приятели“ на автора) е съвкупност от обида и клевета, тъй като са засегнати честта и достойнството на Х. (“измамник и лъжец“), но му е и приписано престъпление, че „краде чужди коли“.

         В този конкретен случай Х. има следните права:

1. да подаде частна тъжба до съда, т.е. да ангажира наказателната отговорност на извършителя;

2. да подаде частна тъжба до съда, съдържаща и граждански иск, т.е. да ангажира наказателната отговорност на извършителя и едновременно с това да претендира парично обезщетяване на претърпените вреди в един и същ съдебен процес;

3. да подаде искова молба до съда за парично обезщетяване на претърпените вреди без да ангажира наказателната отговорност на извършителя.

Независимо кой от трите варианта избере Х., той носи доказателствената тежест да докаже, че: 1/ съответната публикация съдържа обидни, респ. клеветнически твърдения; 2/ обидните думи са възприети като такива от Х., а клеветническите са стигнали до знанието на трети лица; 3/ автора на тези твърдения. В случай че Х. избере наказателното производство, следва да докаже и вината на автора (вариант 1 и 2), а ако избере само гражданския процес (вариант 3), вината се предполага до доказване на противното.

В случай че Х. не успее да докаже което и да е от горните обстоятелства, извършителят ще бъде признат за невиновен, исковата претенция за парично обезщетение най-вероятно ще бъде отхвърлена, а Х. ще бъде осъден да заплати на извършителя съдебните разноски – платеното адвокатско възнаграждение, разноски за експертизи и др.

•    Какво трябва да знаем за доказването на обида, респ. клевета във фейсбук или която и да е друга социална платформа?

Позовавайки се на съдебната практика по този въпрос, можем да заключим, че по-голяма част от оправдателните присъди се дължат на недоказване от страна на тъжителя (обидения, наклеветения), че именно лицето, срещу което е подадена тъжбата, е автор на обидните и кветенически твърдения. Доказването на обстоятелството, че точно определено лице на конкретна дата е осъществило достъп до фейсбук профил, който именно това лице поддържа, е изключително усложнено. Нека вземем отново за пример горната ситуация, в която лицето Х. е било обидено и наклеветено от лицето А., което е публикувало „статус“ на „стената“ си във фейсбук „Х. е измамник и лъжец, който краде чужди коли“. Х. се е възползвало от правото си в 6-месечен срок да подаде тъжба до съда за ангажиране наказателната отговорност на А. За да докаже на съда извършеното от А. престъпление, Х. е приложил разпечатка от фейсбук профила на А., от която е видна съответната публикация. Видно от разпечатката, профилът на А. съдържа две имена, които съвпадат с действителните имена на А., а също и снимка с лицевия му образ, за рождена дата е посочена именно рождената дата на А., съвпадат и мястото на работа, рождено място и всички останали идентифициращи лицето данни. Достатъчна ли е тази разпечатка от фейсбук, за да приеме съдът, че Х. е доказал авторството на процесната публикация? Категорично не.

•     Какви доказателства са необходими за доказване на обидата, клеветата?

Най-често срещаното доказателствено искане в подобни съдебни процеси е назначаването на съдебно-техническа (компютърна) експертиза, която има за основна задача да определи IP адреса, използван при публикацията. При изготвянето на експертизата вещото лице най-напред изследва при въвеждане имената на потребителя във фейсбук колко резултата се появяват и колко от тях са напълно тъждествени. В случай на техническа възможност вещото лице би могло да определи дали е осъществяван нерегламентиран достъп до съответния профил, дали публикациите са все още налични или са изтрити, а също и от кой IP адрес са извършени съответните публикации. Каквито и да са изводите на вещото лице обаче, съдебната практика е единодушна относно тежестта на тази експертиза като доказателство в процеса. Съдилищата приемат, че дори да се установи IP адресът, то същият би установил компанията – интернет доставчик и лицето, сключило договор с този доставчик, но не може да установи по категоричен начин кое е лицето, ползващо адреса. Освен това, практиката приема, че дори и да се установи IP адресът, както и че този адрес и съответното устройство се ползват именно от подсъдимия, тези обстоятелства сами по себе си не биха могли да доведат до категоричния извод, че именно подсъдимият е автор на процесната публикация. Съдилищата се позовават на добре известния факт, че всеки фейсбук профил би могъл да се използва от трето лице, разполагащо с паролата му за достъп. Освен това, при използване на определен профил при затваряне на съответната страница без натискане на бутона „изход“ при последващ достъп до интернет страницата facebook.com, автоматично се осъществява достъп до фейсбук профила, който е бил затворен без зададен изход. Тоест дори чрез доказване да стигнем до определен IP адрес и установим кое е лицето, което е негов потребител съгласно договор за интернет услуги с определен доставчик, то следва да се установят и други факти, като например сам ли е живял подсъдимият в периода на публикациите, с кого е живял, кой е имал достъп до компютъра или телефона му, респ. друго устройство, от което са направени публикациите. Възможно е IP адресът да сочи, че публикацията е направена от работно място, т.е. кръгът на възможните извършители би се ограничил до служителите на въпросното място, като се установи кои лица са имали достъп. Тоест изводите на вещото лице могат да бъдат индикация за конкретен извършител, но не могат да установят по безспорен начин, че точно определено лице е автор на публикацията.

Гореизложеното обаче се отнася само при допусната от съда техническа експертиза. Често съдилищата отказват, при това с право, назначаването на такава експертиза поради засилената регулация в областта на защита на личните данни. Това е така, защото IP адресът представлява „трафични данни“ по смисъл на Закона за електронните съобщения (ЗЕС) и в този смисъл разкриването му подлежи на специална процедура, регламентирана в чл. 251б, ал. 1 от ЗЕС и чл. 159а от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), които са в сила от 31.03.2015 г. Съгласно цитираните разпоредби искането за разкриване на данни трябва да се отнася за период, не по-дълъг от 6 месеца, да изхожда от компетентен орган (ДАНС, Главна дирекция „Национална полиция“ и други), да е адресирано до съда, а разрешението да бъде обективирано в съдебно разпореждане, като целта е разкриване на „тежко умишлено престъпление“. Съгласно НПК тежки са престъпленията, които се наказват с лишаване от свобода повече от 5 години. Обидата и клеветата не попадат в тази дефиниция, тъй като за тези престъпления изобщо не се предвижда наказание лишаване от свобода. В тази връзка някои съдилища приемат, че исканията за изискване на справки от администратори на интернет сайтове, интернет оператори и назначаване на експертизи в този смисъл следва да бъдат отхвърлени, защото със същите искания се цели установяване на данни, които влизат в обхвата на разрешителния режим, посочен по-горе, съответно до заобикаляне на закона, като всичко това допълнително усложнява доказателствения процес.

От всичко изложено по-горе е видно, че трудно може да се докаже авторството на определена публикация във фейсбук, тъй като самото естество на споделяне в социалните мрежи прави възможно създаването на „фалшиви“ профили, „хакване“ на чужди профили, използване на чужди профили със съгласието на притежателя им, осъществяване на нерегламентиран достъп до чужди профили и редица други житейски ситуации. Това обаче не означава, че извършителят на обидата, респ. клеветата не може да бъде установен, а означава, че не може да бъде установен по категоричен начин само с едно конкретно доказателствено средство (например само с експертиза, информация от интернет доставчик или друго). В този смисъл съдебната практика обобщава, че доказването е възможно, но за целта е необходимо: 1/ доказателствата да са няколко, а не едно; 2/ направените въз основа на тях изводи да са единствено възможните; 3/ всяко косвено доказателство да е свързано с основния факт на делото (извършване на престъпление обида/клевета и неговия автор) и да е от такова естество, че обсъдено във връзка с всички останали доказателства, съставлява заедно с тях едно хармонично цяло и дава основание да се направят категорични изводи относно основния факт – престъплението и неговото авторство.

            За да изясним горното, ще дадем някои примери от практиката:

Лицето К. сключило договор за организирано туристическо пътуване с туроператора „П.“ ЕООД. При транспортирането на туристите автобусът, ползван от „П.“ ЕООД, претърпял авария. Лицето К. публикавало във фейсбук страницата на „П.“ ЕООД обидни квалификации във връзка с пътуването, като нарекло служителите на „П.“ ЕООД „най-големите измамници“, респ. по отношение на конкретния шофьор – „некадърен шофьор, който не може да кара и не знае пътя“. „П.“ ЕООД подал искова молба до съда срещу К., като претендирало обезщетение за причинените от публикациите вреди – накърнено име и пропуснати ползи поради загубени клиенти. Първоинстанционният съд е приел, че не е категорично доказано авторството на публикациите, но второинстанционният съд е стигнал до други изводи, според които авторството е безспорно доказано. Съдът е анализирал фактите по следния начин: публикацията сочи, че авторът й е бил сред лицата, които са били на съответното пътуване, на което е било и лицето К. По тази причина, за да се приеме, че не К., а друго лице, е автор на публикацията, следва да се установи, че някой друг от пътниците по време на пътуването нарочно е създал след връщането си от път профил във фейсбук на името на К., като при това е разполагал с негова снимка и същото това лице съзнателно е написало от този профил в профила на „П.“ ЕООД клеветнически изявление. Тъй като такива факти не били установени в делото, а и са житейски нелогични, съдът е приел, че именно К. е публикувал клеветническите твърдения.

В други случаи от практиката съдът приема, че конкретно лице е публикувало съответната публикация, тъй като същата съдържа твърдения, които не е възможно да са били известни на други лица. Такъв случай е например следният действителен казус: лицето Н. е подало сигнал в прокуратурата срещу лицето Л. за извършено от последния престъпление, въз основа на което била образувана проверка. Разгневено, лицето Л. споделило публикация във фейсбук, в която подробно разказва, че с него се е свързал разследващ полицай, който го е призовал на разпит, като дава информация за конкретните факти – обект на проверката. В същата тази публикация се съдържали клеветнически твърдения за Н. Съдът е приел, че лицето Л. безспорно е авторът на изявленията, тъй като е споделило във фейсбук факти, които към момента на публикацията са били известни единствено на това лице, а освен това при приобщаване на прокурорската преписка по делото се е установило, че в действителност лицето Л. е било разпитано от полицейските органи по начина, описан в публикацията.

 От всичко изложено по-горе е видно, че не е налице еднозначна формула за разрешаване на подобни казуси, при които следва да се установи по категоричен начин кое лице е автор на обидните, респ. клеветнически публикации. Това обаче не означава, че такова доказване не е възможно, а означава, че всеки отделен казус се явява специфичен и следва да се изследват редица обстоятелства от съда, като например да се разпитат свидетели, възприели публикацията; да се установи дали има очевидци, които са видели конкретно лице да публикува фейсбук публикацията; по възможност да се изследва лексиката и стила на изразяване на съответното лице; да се установи мястото, откъдето е извършена публикацията, както и да се установят всички онези обстоятелства, които в съвкупност биха довели до еднозначен извод за конкретно лице – извършител на престъпленията обида и клевета.

В случай че станете жертви на обидна или клеветническа публикация, е препоръчително да предприемете своевременни действия не само поради изтичането на 6-месечния срок за подаване на тъжба до съда, но и поради възможност за допълнително затрудняване на доказването като например изтриване на публикацията или изтриване на фейсбук профила. Важно е също да предприемете подходящи мерки за съхраняване на публикацията, като например да заверите нотариално извлечение от фейсбук страницата, съдържащата съответната публикация, което би спомогнало доказването, че на определена дата тази публикация е била налице, дори и след това да бъде изтрита. При всички положения, ставайки обект на обида или клевета във фейсбук, следва да ангажирате всички възможни доказателства за доказване на извършено от конкретно лице престъпление, в противен случай рискувате да загубите делото и да заплатите на подсъдимия, респ. ответника направените от последния разноски по делото.

Автор: адв. Радостина Хаджиева – управляващ съдружник в Адвокатско дружество „Димитрова и Хаджиева“

Настоящата статия не представлява правно становище или правен съвет, съобразен с конкретна ситуация или субект. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан съвет от специалист. Авторът на статията не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й.