Запрещението

     Запрещението е правен институт, учреден чрез съдебно производство, между лице, за което се счита, че няма нужната дееспособност да взема лично решения, и лицето, определено да взема решения от негово име. Поставяне на едно лице под пълно или ограничено запрещение може да бъде поискано с искова молба от съпруга, от близки роднини, от прокурора и от всеки, който има правен интерес от това.

     Това, което може да предизвикате като последица са ограничаване на правните действия на лицето и на съставомерните последици от неговите постъпки, с цел да защитите личните и имуществените му права. Може би се питате защо е да ограничавате правните действия на това лице и защо това се счита за „помощ“ вместо отмъщение. Причината е, че подобни лица често стават жертва на измами от злонамерени лица, които провокират субектите с психически проблеми да извършват действия, водещи до неблагоприятни последици. Така например, в практиката често се случва едно лице с психическо заболяване да бъде подведено да прехвърли своя имот на друг или да бъде склонено да извърши престъпление – да открадне нещо или да укрие някого. При успешно преминато производство и поставянето на страдащото от болест лице под запрещение, за да извършва валидни правни действия (например да сключва договори) ще се изисква съгласие на настойника/попечителя, подобно на представителната власт, която има родител на малолетно, респ. непълнолетно лице. Що се касае до възможността това лице да сключи самостоятелна сделка поради незнанието на нотариуса за поставянето му под запрещение, то законът предоставя на заинтересованите от развалянето на сделката лица значително улеснена възможност за унищожаването на сделката или прогласяването на същата като нищожна посредством съдебна процедура. Същото е положението и в наказателното производство. Иначе казано – ако едно запретено лице извърши престъпление по смисъла на Наказателния кодекс, то доказването на неговата невменяемост, а оттам и на факта, че това лице не е наказателно отговорно, става по значително по-лесен начин за разлика от установяването на невменяемост без предходно поставяне под запрещение. Аналогичен е случаят и с административнонаказателната отговорност на запретените лица, що се касае до извършени от тях административни нарушения – например производство на етилов алкохол без необходимото разрешение. В този случай лицето няма да носи отговорност за постъпките си, но не е изключено такава да носят неговите попечители/настойници, стига да са налице предпоставките за това.

      Запрещението е уредено в чл. 5 от Закона за лицата и семейството (ЗЛС). Друг акт, който значително допринася в развитието на института запрещение е Постановление N: 5/1979 г. от 13.II. 1980 г. на Пленума на ВС (ППВС № 5/1979 г.). Впрочем, това постановление определя и предмета на иска по чл. 5 от ЗЛС за поставяне на дадено лице под запрещение: „предмет на иска по чл. 5 ЗЛС е дееспособността на лицето, за което се иска поставяне под запрещение, а основанието на този иск е наличието на душевна болест или слабоумие – наричано в съдебната практика медицински критерий и невъзможността на страдащия от такава болест или от слабоумие да се грижи за своите работи – юридически критерий. За по-голяма яснота, прилагаме извлечение от разпоредбата на чл. 5 от ЗЛС: 

   Чл.5 Закон за лицата и семейството: ”Непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни. Пълнолетните с такива страдания, чието състояние не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение.”

   Посочени са две групи заболявания:

–слабоумие – вродено психическо заболяване (т.нар. олигофрения) Те са различна по степен: идиотия, имбецилност, дебилност, олигофрения

–душевна болест (разстройство на съзнанието) е другата медицинска причина и се изразява в нарушена функция на главния мозък. Може да бъде продължително или краткотрайно. Сама по себе си душевната болест не прави лицето недееспособно, а невъзможността на лицето да се грижи за своите работи следва да е по причина болестното му състояние. -(Решение ВКС № 226 от 31.10.2016 г., IV гр.о.)

      На практика това означава, че за да бъде поставено едно лице под запрещение следва да е налице както медицинския критерий – слабоумие или душевна болест, така и юридическият критерий – това слабоумие или душевна болест да са довели до невъзможност на лицето да се крижи за своите работи.

     Според чл.104 ГПК делата са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция Особеност на производството е задължението в него да участва и прокурор, тъй като е необходимо да се защити общественият интерес Особеност в процеса по поставяне под запрещение е, че съдът следва да придобие непосредсвени впечатления от лицето, чието запрещение се иска. Това се случва чрез личен разпит от съда спрямо това лице, а ако същото не се яви, съдът може да разпореди принудителното му довеждане.

    За да се квалифицира конкретното психическо състояние на лицето се назначава съдебно-психиатрична експертиза, която се изготвя от вещо лице – психиатър, който определя степента на страданието, както и дали с оглед здравословното състояние на лицето то може фактически да се грижи за своите работи и интереси. Въпреки това съдът е компетентен с оглед медицинските и други данни да реши дали лицето да бъде поставено под пълно или под ограничено запрещение съобразно изискванията на закона”.- Постановление 5/79 г. Пленумът на Върховния съд. Ако съдът е сезиран с искане за поставяне на дадено лице под пълно запрещение, но в хода на съдебния процес се установи, че лицето следва да бъде поставено под ограничено такова, няма пречка със съдебното решение да се постави лицето под ограничено запрещение (в този смисъл Решение № 2097 от 29.IХ.1960 г. по гр. д. № 4915/60 г., II г. о.). Обратното обаче е невъзможно и ако това се случи ще бъде налице порок в съдебното решение. Щом от данните по делото се приеме за установено, че ответникът по иск за поставяне под запрещение поради слабоумие или душевна болест не може да се грижи за своите работи, следва да го постави под пълна или ограничено запрещение с оглед степента на страданието му, а не съобразно с направеното в исковата молба искане. (Решение № 3898 от 29.ХII.1982 г. по гр. д. № 3167/82 г., II г. о.Съдебна практика на ВС на НРБ – гражданска колегия, 1982 г., С., Наука и изкуство, 1983 г.)

      По повод горното ще Ви представя и един конкретен пример от съдебната практика: ищцата М. С. е поискала поставянето на брат й Ч. П. под пълно запрещение и до края на процеса е поддържала това искане. Доказателствата обаче и на първо място, заключението на тричленната психиатрична експертиза категорично сочат за ограничена недееспособност на ответника. При това положение неправилно съдът е приел, че няма иск за поставяне на Ч. П. под ограничено запрещение и е отхвърлил иска за поставянето му под пълно запрещение. Затова Върховният съд, като отменява решението на окръжния съд, на основание чл.208, ал.1 ГПК, постановява решение за поставянето на Ч. П. под ограничено запрещение – (Решение № 976а от 29.IX.1994 г. по гр. д. № 499/94 г., II г. о.- Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, кн. 8/1994 г., стр. 14).

      Една от последиците от поставяне на дадено лице под запрещение е в особеностите, които са налице в случаите, когато запретено лице е страна по граждански процес. В случай, че страната е поставена под пълно запрещение, съдът може да изслуша нейния законен представител, а в случаите когато страната е поставена под ограничено запрещение, съдът може да я разпита в присъствието на родителя или попечителя й.- арг. чл.177 ГПК

        Кога запрещението е пълно и кога ограничено?

       Медицинският критерий определя психическите причини, които биха могли да доведат до заключението, че за дадено лице се налага да бъде поставено под запрещение, а юридическият очертава конкретните му измерения и се проявява, когато видът и степента на заболяванията са такива, че обусляват лишаването от възможността на човек да се грижи пълноценно за себе си.

       При параноидна шизофрения, която не подлежи на терапевтична корекция, съдът постановява пълно запрещение (в този смисъл са Решение № 56 от 22.01.2009 г. на ОС – София по гр. д. № 524/2008 г., ГО 8-ми с-в , Решение № 24 от 31.01.2006 г. на ВтАС по в. гр. д. № 529/2005 г.). В други случаи на същата болест, при която е възможно здравословно подобрение и е последвана от добра ремисия, съдът поставя лицето под ограничено запрещение ( например Решение № 123 от 11.07.2008 г. на ВнАС по възз. гр. д. № 204/2008 г. , Решение № 423 от 7.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 353/2008 г., I г. о., ГК , Решение № 123 от 15.07.2008 г. на ОС – Кърджали по гр. д. № 135/2008 г. , Решение № 19535 от 30.12.2014 г. на СГС по гр. д. № 12530/2013 г.).

        Съгласно съдебната практика (напр. Решение от 21.10.2008 г. на ОС – Ловеч по гр. д. № 101/2008 г.) тежката умствена изостаналост е “психическо заболяване в широкия смисъл на думата, при което е недоразвит интелектът”. В сходен смисъл е и правната теория (Марков Р., “Вменяемост и невменяемост“, изд. Сиела, 2016 г., стр. 31), съгласно която адекватните психиатрични термини, съответстващи на понятието “умствена недоразвитост” са “слабоумие” или “олигофрения”. Оттук може да се направи извод, че, независимо от конкретния използван термин, вкл. “разстройство на развитието”, “недоразвитост”, “изостаналост” и др., по същество става въпрос за вродена или придобита обща психична непълноценност вследствие на поражения на мозъка. Като в този случай запрещението може да бъде пълно или ограничено. – Решение № 243 от 28.06.2019 г. на ОС – София по гр. д. № 100/2019 г. и Решение № 2789 от 1.11.2018 г. на САС по в. гр. д. № 41/2018 г.

       Тежката форма на алкохолна болест, преминала в алкохолна епилепсия също е основание за поставяне под пълно запрещение ( в този смисъл са – Решение № 266 от 26.III.1975 г. по гр. д. № 3249/74 г., II г. о. и Решение № 252 от 11.11.2015 г. на ОС – Ямбол по гр. д. № 323/2015 г.). Въпреки това има и случаи в съдебната практика, когато при лица страдащи от синдром на алкохолна зависимост и ограничено личностно разстройство се постановява ограничено запрещение (Определение № 1217 от 2.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4108/2008 г., I г. о., ГК).

       Последици на поставените под ограничено запрещение

       Накратко ще разгладаме някои от по-интересните последици от поставяне на едно лице под ограничено запрещение.

      Първата особеност касае упражняване на правото на собственост от запретените лица. Те могат да извършват правни действия самостоятелно, но със съгласието на техните попечители (арг. от чл. 4, ал. 2). Съгласие за действие на ограничено запретен от неговия попечител не се изисква единствено, когато сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди или когато извършват разпоредителни сделки с това, което са придобили от собствения си труд. Няма дефиниция какво включват текущите нужди, но от практиката извеждаме, че това представлява покупката на хранителни стоки, книги и други. Законът не позволява на пълнолетните лица, поставени под запрещение, да управляват своите пари и имущество, като се налага забрана на поставените под пълно запрещение да извършват валидни правни действия самостоятелно.

    Освен това се налагат ограничения над финансовите сделки на запретените, защото отговорността се прехвърля върху техния настойник, който отговаря за действията им. По този начин автоматично се ограничава правото на собственост.

       Ограничено запретените съпрузи имат правната възможност сами да предявяват своите брачни искове и да отговарят по тях. Тяхните семейноправни права не са напълно преградени.

       Ограничено запретеният не е недееспособен и може да осиновява. (Решение № 58 от 21.II.1989 г. по гр. д. № 887/88 г., II г. о. Съдебна практика – Бюлетин на ВС на НРБ, кн. 5/1989 г.).

     При определени случаи в гражданското право сделките на разпореждане, извършени от ограничено или напълно запретени лица могат да бъдат унищожаеми или определени за нищожни. В тези слуаи предвидените правни последици не се считат за настъпили. Съгласно Законът за задълженията и договорите (ЗЗД) правото да се иска унищожаване на договор се погасява с тригодишна давност, като този срок започва да тече от деня, в който лицето е навършило пълнолетие, запрещението е било вдигнато или грешката или измамата са били открити или заплашването е престанало, а в останалите случаи – от деня на сключване на договора. Резултатът от това е, че въпросната сделка или извършеният акт няма да породи последиците, които обикновено са предвидени. За да се приложи институтът за унищожаемост и нищожност обаче се следва отделна нарочна процедура за това като поставянето под запрещение от съда след сключване на сделката или извършване на акта може да послужи в съда, но не би могла да е основание за приемане, че тъкмо към момента на извършането й/му лицето е било неспособно да разбира или ръководи действията си, респективно да изявява воля. Правните сделки, извършени от лицето, преди да му е наложено запрещение могат да се атакуват по общия ред на ЗЗД.

      В случай на налагане на пълно запрещение правната дееспособност на пълнолетното лице се отнема напълно и лицето остава без правни възможности. По този начин то се лишава от много конституционно установени негови права, сред които са правото му на глас, право да бъде избиран и да служи в Народното събрание. Следствие на запрещението лицето няма да има право да заема определени длъжности, част от които са: адвокат, нотариус, държавен служител, Член на Комисията за защита на личните данни, директор или заместник-директор на държавните или регионални Здравно-осигурителни каси, синдик, председател на Агенцията за ядрено регулиране, преподавател в университет, член на управителния съвет на Регионална занаятчийска камара, медиатор, брокер, частен лесовъд.

     На хората под пълно запрещение категорично не се разрешава да встъпват в брак. Забранено им е още да осиновяват деца и може да им бъдат поставени ограничения при отглеждането на собствените им деца.

      За хората, поставени както под ограничено, така и под пълно запрещение, съществува значително и автоматично ограничаване на правото на труд. На пълнолетните лица, поставени под пълно запрещение, по закон е забранено да подписват трудови договори. Настойниците обаче могат да дадат съгласието си за наемане на работа, с изключение на определени видове длъжности, които не допускат лица, поставени под запрещение.

      Законът забранява на пълнолетните лица под запрещение да упражняват свободата на сдружаване, като им забранява да учредяват или да членуват в организации с нестопанска цел и кооперации.

     Наказателна отговорност на запретените

     Съгласно чл. 31 от Наказателния кодекс (НК) наказателноотговорно лице е пълнолетното вменяемо лице, извъшило престъпление. Следователно невменяемите лица не са наказателно отговорни за извършени престъпления, когато невменяемостта им се дължи на умствена недоразвитост или продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, които са довели до това деецът да не е могъл да разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си. При констатация за невменяемост наказателно производство не се образува, а образуваното се прекратява.

       Според актуалната съдебна практика поставянето на лице под “пълно запрещение” го признава за напълно недееспособен. (Решение № 778/ 06.01. 2005 г. на ОС Пазарджик по гр. д. № 927/ 2005 г.). Това означава, че когато стадият на заболяването обуславя категорична недееспособност, съдът налага неговото под пълно запрещение – (Решение № 259 от 23.11.2015 г. на ОС Шумен по гр. д. № 458/2015 г.).

       Въпреки това не винаги запретените лица се третират като невменяеми, не всякога психичното заболяване е основание за поставяне едно лице под пълно запрещение. Например ако лицето се намира в ремисия А, психотичните симптоми са ликвидирани напълно, поради което то е вменяемо и решението, с което е било поставено под пълно запрещение, следва да бъде отменено. (Решение № 384 от 22.II.1961 г. по гр. д. № 9534/60 г., II г. о.).

  Запретените са неотговорни и в административнонаказателен план. Действашата административноправна уредба в Република България определя административното нарушение като деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. То се налага въз основа на Наказателно постановление, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение в случаи. Пример за такива нарушения са шофиране в нетрезво състояние, неподчинение на полицейско разпореждане за предоставяне на документ за самоличност и други).

      В Закона за административните нарушения и наказания, ограничено запретените, като приравнени на непълнолетните лица биха носили отговорност, когато са могли да разбират свойството и значението на извършеното нарушение и да ръководят постъпките си, което се преценява във всеки конкретен случай. Неясно буди обаче дали това приравняване в случая е удачно с оглед на факта, че в ЗАНН непълнолетните са дефинирани по различен начин, а именно на такива от 14 до 16 год., което не са отговорни и на такива между 16 и 18 години, които отговарят в определени случаи. За разлика от тях – поставените под пълно запрещение на основание чл. 26, ал. 3 от АПК не носят административнонаказателна отговорност, а отговорни са съответно техните настойници, ако същите „съзнателно са допуснали“ извършване на нарушение от контролираните от тях лица.

       Бургаският административен съд е бил сезиран със случай, при който запретеният е бил привлечен към административнонаказателна отговорност за това, че като пешеходец е пресякъл платното за движение без да използва маркираната на около 20 метра пешеходна пътека. Съдебният касационен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че Г. е осъществил от обективна страна състава на вмененото му нарушение, но намира, че същият е бил невменяем и не е разбирал свойството и значението на извършеното деяние. До този извод настоящият състав достигна след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и на фактическата установеност за здравословното състояние на дееца. Следствие на което отменя наложеното Наказателно постановление и решението на първоинстанционния съд, тъй като като невменяем, субектът не е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си и отговорността му е ангажирана незаконосъобразно. – Решение № 895/20.05.2015г , Бургаски административен съд, 13състав.

      След като едно се наложи запрещение върху едно лице с всязло в сила съдебно решение се образува настойнически съвет. Настойничество се учредява над лица, поставени под пълно запрещение, докато попечителството е над ограничено запретените. Органът по настойничеството и по попечителството е кметът на общината или определено от него длъжностно лице по постоянния адрес на лицето. Той назначава настойник, заместник-настойник и двама съветници измежду роднините и близките на малолетния или на поставения под пълно запрещение, които най-добре ще се грижат за неговите интереси и са дали писмено съгласие за това. До приключване на производството на лицето се назначава временен попечител, чиито функции са да защитава неговите имуществени и лични интереси.

     По-горе описахме някои от по-важните моменти при поставянето на едно лице под запрещение, както и предвидените в законодателството ограничения за запретените лица. Въпреки това веднъж постановено решението за запрещение подлежи на отмяна. Искане за отмяна на съдебното решение, с което е постановено запрещението може да бъде заявено от всяко заинтересовано лице, включително и от запретения, а самото производство се води по същия ред.

  Автор: Мария Коритска – адвокатски сътрудник в Адвокатско дружество „Димитрова и Хаджиева“