Честваме 143 години от първата успешна адвокатска защита

 

 

Днес се връщаме назад към историята на адвокатската професия, за да ви разкажем за първата успешно проведена адвокатска защита. Повод за същата е първият процес срещу заловените въстаници от Ботевата, Таньовата и Патревата чета. Още преди започване на процеса, през лятото на 1876 г. в гр. Русе са издигнати 13 бесилки. Толкова е трябвало да бъдат произнесените смъртни присъди срещу четниците. Заслугата това да не се случи е на успешно проведената първа адвокатска защита.

Защитата на четниците е поета от Илия Цанов – един от първите обществени защитници. Производството е водено пред турски публичен съд, т.нар. „Извънредно съдилище“ под председателството на Хакъ Паша в гр. Русе. Процесът е отразен в цялата европейска преса и в Русия. Защитната теза на Илия Цанов се уповава на идеята, че подсъдимите са защитавали свои човешки права, подтикнати от любовта си към свободата. Той поставя акцент върху всеки един от обвиняемите, стараейки се да докаже неоснователността на поисканите смъртни присъди.

Самото назначаване на служебен защитник на въстаниците е прецедент в турската съдебна практика, а Илия Цанов се смята за първия служебен защитник в нашата история.

Илия Хаджитомакев Цанов е български политик и виден обществен представител. Роден е във Видин на 27 юли. 1835г. Първоначалното си образование получава в родния си град, а след това учи в Свищов. Започва работа в османската администрация, а от 1868 г. е адвокат в търговския съд в София.  Известен е с длъжността си външен министър по време на Съединението и Сръбско-българската война през 1885г.

По преценка на австрийския консул в гр. Русе, Цанов, „като пръв публичен защитник е показал на тези, които идват след него, пътя, който трябва да следват и как без страх да се борят за свобода и правда“. Той е изпълнил задачата си на защитник с умение, на което професионални адвокати могат да завидят. Според кореспондента на „Източно време” той е изтъкнал, че „за да се съди добре за едно злодеяние, трябва преди всичко и всякога добре да се изпита намерението, с което то е сторено. Попитайте обвинението защо първо са отишли във Влашко, защо са се върнали в България и защо са се повдигнали срещу началството?” Защитникът отговаря – „защото желаят свободата, защото желаят Турция да се издигне до същата степен, до която са стигнали европейските народи”. И по-нататък продължава с думите, че борбата на подсъдимите е била за свобода, а не за откъсване от империята. „А борбата за свобода не е престъпление, защото за свободата, за нея, за своето и на народа си благо всеки човек трябва да се бори с всички сили”. А тази борба е започнала поради грабежи на черкези, деянията на безсъвестни чиновници и т. н., явления, вредни и за самата държава. Тази защита е предизвикала възхищение. „Илия ефенди, бранител на виновниците, изпълни най-достойно длъжностите си. Той със своите юридически познания, убедителни думи и красноречие зачуди всички присъствуващи, когато говореше, всички с особено внимание го слушаха, всички имаха очите си в него, между присъствуващите се слушаше одобрение и похвала.”’

По време на втория процес, впрягайки всичките си усилия и въпреки влошеното си здравословно състояние, Цанов опитал да оневини подсъдимите, изнасяйки акцента на защитната теза в друга посока, поставяйки на преден план още крехката възраст на обвинените и тяхната житейска неопитност. Именно това е основополагащо в адвокатската професия – да съумееш да представиш най-добрите аргументи в полза на своите клиенти.

Именно с тази първа успешно проведена адвокатска защита Цанов поставя основите на адвокатурата в България, имайки смелостта да даде пример на бъдещите поколения, че основните човешки права трябва да бъдат защитавани на всяка цена, дори рискувайки собствения си живот. Освен защитник на Ботевата, Таньовата и Патревата чета, Илия Цанов е бил защитник и на някои от най-бележитите български революционери – Стоян Заимов, Никола Обретенов, Кирил Ботев и много други. Успява да постигне замяната на смъртната присъда на някои от тях, включително на Кирил Ботев – брат на Христо Ботев, със заточение.

В този дух на чест и справедливост няколко години по-късно, на 22 ноември 1888г. е приет първият Закон за адвокатите в България.

Източници:
Биографична книга ”Из записките ми Илия Цанов”, издателство Сиби, 2011г., гр. София
Обретенов, Н. Дневници и спомени (1877-1939). С., 1988, с. 60-65; Ботевите четници разказват. Сборник от писма, документи и материали. Съставител Никола Ферманджиев. С., 1986, с.49, 79-80, 187, 220, 427, 432, 485.
Статия в памет на Илия Цанов – интернет страница на ВАС – https://www.vas.bg/bg/a/v-pamet-na-iliya-tsanov
Интернет сайт https://www.vas.bg/bg/a/v-pamet-na-iliya-tsanov
Интернет сайт https://www.faktograf.bg/content/samouk-advokat-ot-vidin-spasil-botevite-chetnici-ot-besilo-video
Снимка – https://www.legalworld.bg/

Автор: Мария Коритска – адвокатски сътрудник в Адвокатско дружество ”Димитрова и Хаджиева“

%d блогъра харесват това: