Производство по несъстоятелност при затруднения на фирмата

Напоследък фирмата ви не се развива толкова успешно, колкото очаквахте. Изпитвате трудности в моментите, в които трябва да изплащате заплати, данъци към държавата и да спазвате клаузите, уреждащи плащания в договорите със съконтрагентите. При невъзможност  в качеството  на управител на фирмата да изплащате задълженията си в уговорения срок е по-резонно, а и задължително  да обявя фирмата  в несъстоятелност. Това  задължение трябва изпълнирте в 30-дневен срок от узнаване на задлъжнялостта . Какво точно е несъстоятелността, в кои случаи се инициира и  какви са последствията за вас като търговци, ще разберете в тази статия.

Съгласно Търговския закон, един търговец изпада в неплатежоспособност, когато не е в състояние да изпълни изискуеми парични задължения, породени от обвързващи договори, сделки, задължения към държавата или към държавни институции, задължения към служители под формата на заплати и невнесени осигуровки. Освен в изброените хипотези, производство по несъстоятелност се открива и в случай на свръхзадълженост на дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции. В такъв случай при такава невъзможност на търговеца да изпълни задълженията си се инициира производство по несъстоятелност. Производство по несъстоятелност се открива и за неплатежоспособно дружество в ликвидация. То има за цел да осигури справедливо удовлетворяване на задълженията към кредиторите, както и в някои случаи – заздравяване на дружеството. При производството по несъстоятелност се назначава синдик. В него примат имат интересите на кредиторите и служителите на дружеството. Компетентен е окръжният съд по седалището и адреса на управление на дружеството на длъжника към момента на подаване на молбата за откриване на производството. Съдът образува делото в деня на постъпване на молбата или най-късно на следващия ден.

Какво е маса на несъстоятелността?

Масата на несъстоятелността обхваща имуществените права на длъжника към откриването на производството по несъстоятелност, както и същите придобити след датата на откриване на несъстоятелността. В случаите, в които вие сте извършвали дейност под правната форма ЕТ /едноличен търговец/ в масата на несъстоятелността влизат и една втора от всички имуществени права и парични влогове, които се намират под съпружеска имуществена собственост. Масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на всички кредитори, към които имате задължения.

  • Важно е да знаете, че ако имате бизнес отношения и сте обвързани по някакъв начин с чуждестранни партньори, то същите имат еднакви права с тези, които се намират на територията на Република България.

От кой момент задълженията на дружеството стават изискуеми?

Задълженията на дружество, срещу което е даден ход на производство по несъстоятелност стават законово изискуеми от датата на решението за обявяване в несъстоятелност на същото. В този момент всички непарични задължения се превръщат в парични по пазарната им стойност.

 

Когато молбата за откриване на производство е подадена от вас, тоест от длъжника, не заплащате държавна такса предварително. Същата се събира от масата на несъстоятелността при разпределението й. В случаите когато молбата е подадена например от лице, към което имате задължения /кредитор/, то таксата се заплаща от него.

Решенията, които взема съдът по несъстоятелност се вписват в Търговския регистър на същия ден или най-късно на следващия. Данните за синдика като име, телефон, адрес и имейл също подлежат на вписване в Tърговския регистър. Когато се констатира неплатежоспособност/свръхзадълженост от съда, то същият с решението си обявява неплатежоспособността, определяйки началната й дата, открива производство, назначава синдикът, в някои случаи съдът допуска обезпечение чрез запор, възбрана или други обезпечителни мерки и определя датата на първото събрание на кредиторите, което трябва да се състои не по-късно от един месец от постановяване на решението на съда по несъстоятелност. С откриване на производство по несъстоятелност срещу задлъжнялото дружество се спират всички останали производства с изключение на тези по трудови спорове за парични вземания.

Какви документи следва да приложите към молбата за производство по несъстоятелност?

Когато депозирате молба за производство по несъстоятелност, ведно с нея следва да приложите и няколко други документа с не по-малка важност и задължителност. Такива са препис от последния ви ГФО /годишен финансов отчет/, заверен от регистриран одитор, както и баланс към момента на подаване на молбата, опис и оценка на активите и пасивите на дружеството, обект на производство по несъстоятелност, списък на всички кредитори, към които имате задължения, ведно с техни адреси, опис на личното имущество и имущество, намиращо се в СИО /съпружеска имуществена собственост/ при еднолични търговци и неограничено отговорни съдружници.

Какви мерки следва да се вземат когато дружеството ми няма достатъчно имущество, с което да покрие задълженията?

Когато дружеството ви няма имущество или достатъчен паричен ресурс за покриване на разноски, съдът определя сумата, която трябва да се заплати в даден срок от вашите кредитори или държавните институции, към които вашето дружество има задължения с цел откриване на производство по несъстоятелност. Сумата, която определя съда се сформира въз основа на определеното възнаграждение за назначения синдик и очакваните разноски по делото. Когато тези разноски не са изплатени, съдът обявява неплатежоспособността на дружеството и спира производството. В такъв случай съдът не постановява заличаване на длъжника от Търговския регистър.

  • Важно е да знаете, че производството по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписване на решението. Възобновяването се допуска в случаите, в които се установи, че е налице достатъчно имущество, респективно паричен ресурс от страна на задлъжнялото, изпаднало в несъстоятелност дружество или когато се депозира необходимата изисквана сума за покриване на началните разноски. Когато се даде ход на делото започва да тече и срокът за предявяване на вземанията от страна на кредиторите. Ако в срок от една година, дадена чрез решение от съда не се поиска възобновяване на производството то съдът го прекратява, постановявайки заличаване на длъжника от Търговския регистър. В случай, че не сте съгласни с взетото решение на съда, можете да го обжалвате в едноседмичен срок от вписването му в Търговския регистър.

Може ли съдът да прекрати дейността на дружеството ми в процеса на несъстоятелност?

Да. Когато действията и извършваната от вас дейност са в ущърб на масата на несъстоятелността, съдът по ваше искане, искане на кредитора, на синдик или държавна институция може да обяви несъстоятелност и да прекрати дейността на дружеството с решението за откриване на производството. Това може да се случи например когато имате задължения, възлизащи на над 500 000лв. и сключвате сделка с фирма „ГАМАБВ“ , според която трябва да заплатите за извършена дейност още 56 000лв. Решението действа по отношение на всички. Съществува и друга хипотеза, според която вие, в качеството ви на управител на дружеството можете да продължите дейността си, но под надзора на назначения синдик. Можете да сключвате сделки само след предварителното съгласие и съгласуване със синдика.

Какви са последствията за мен като управител?

Напълно резонно е управителят да търпи последствия вследствие на това, че фирмата е обявена в несъстоятелност. Последствията са например, че нямате право да бъдете управител на същата ако през последните две години сте били управител на фирма, обявена в несъстоятелност. Ограничения има и за длъжности, за които е налице забрана за заемане на работата, ако сте били управител на обявено в несъстоятелност дружество.  Трябва да знаете, че ако все пак учредите фирма, респективно станете управител отново, вие сте наказателно отговорен съгласно Наказателния кодекс на Република България, в който се регламентира, че лице, което подаде невярна информация към орган на властта за удостоверяване, а именно при подаване на декларации за регистрация на фирма например, една от които именно регламентира това, че не трябва да сте били управител на фирма, обявена в несъстоятелност, носи отговорност.

Съществува ли възможност, при която дружеството може да „изплува“ от задълженията си и да възобнови работният си процес?

Винаги има светлина в тунела, стига да знаете какви способи да използвате, за да стигнете до нея. Съществува възможност, при която можете да оттървете дружеството си от блатото. Тази възможност се нарича „оздравителен план“. Според Търговския закон с план за оздравяване може да се предвиди отсрочване или разсрочване на плащания, частично или дори цялостно опрощаване на задълженията, реорганизиране дейността на предприятието или извършване на други сделки и действия. Освен вас, синдикът, кредиторите и съдружниците ви могат да предложат такъв план в хода на производството. Важно е да знаете, че този план не може да се внася пред съда по всяко време. Можете да го предложите в срок от един месец след като съда обяви в Търговския регистър одобряване на списъка на приети вземания. Друга важна особеност, която трябва да знаете, е че можете да предложите повече от един план. Не забравяйте, че ако не изпълнявате задълженията си по плана, кредиторите имат право да поискат възобновяване на процеса по обявяване на дружеството в несъстоятелност, но в този случай право на предлагане на втори оздравителен план, уви – нямате.

 

Производството по несъстоятелността на дружеството приключва след изчерпване и разпределяне на масата на несъстоятелността между кредиторите. Синдикът представя пред съда отчет за своята дейност, доклад за извършените разпределения между кредиторите, както и останалите неплатени вземания, след което съдът свиква последно и заключително събрание на кредиторите в двуседмичен срок от получаване на отчета на синдика. Производството се прекратява когато са изплатени задълженията и когато масата на несъстоятелността е изчерпана.

Настоящата статия не представлява правно становище или правен съвет, съобразен с конкретна ситуация или субект. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан съвет от специалист. Авторът на статията не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й

Автор: Росица Черкезова, адв. сътрудник