Договорът за дарение е един от най-често избираните договори за прехвърляне на недвижимо и движимо имущество, а дори и пари. С този вид договор най-често се прехвърля и  недвижимо имущество между роднини. В тази статия ще ви запознаем с предмета на договора, а именно какво може и какво респективно не може да се дарява, какви са тънкостите на договори от този тип, има ли начин да ги отменим и какви са предпоставките за това?

Договор за дарение – какво представлява?

Договор за дарение е договор, при който едно лице, наричано още дарител, отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на друго лице, наричано надарен, който го приема. Договорите за дарение са едностранни, тъй като чрез тях се създава задължение само за дарителя. По естеството си този вид договори са безвъзмездни. Някои договори за дарение се сключват под условие, което може да бъде както отлагателно, така и прекратително. Например вашия дядо ви дарява къща в село на два етажа ако се дипломирате в университета или например дарението се отменя ако не завършите университет. В този случай се наблюдава договор за дарение, сключен под някакво условие. Предметът на договора става пълна собственост на надарения независимо дали той е в граждански брак. Особеното при този вид договори е, че при дарение по време на брак, съпругът не придобива права върху дарението. Например ако вашата майка ви дари имот в гр. София, а вие сте женен, това съвсем не означава, че вашата съпруга има права върху този имот.

Какво може да бъде предмет на дарението?

Предмет на дарението може да бъде всякакъв вид собственост, която е реална. За да породи правните последици, произлизащи от договора, то същия трябва да бъде в писмена форма с нотариално заверени подписи на дарителя и на надарения или чрез предаване. Дарение на ценни книжа се извършва по надлежния начин за прехвърлянето им. Предмет на дарение може да бъде например къща или апартамент. Дарение може да се прави в полза на физически и юридически лица, дори и в полза на държавата. Изискване към страните по договора е те да са дееспособни, както и да бъдат собственици на имуществото, което се дарява. Не можете да дарите къщата на баба си например на някой друг, тъй като вие не притежавате никакви права върху този имот.

При какви условия договор за дарение може да се окаже нищожен?

Едно от най-важните и с най-голяма тежест условия за нищожност е наличието на реална собственост. Дарението за бъдещо имущество е нищожно. Не можете да дарите например непостроена къща или непостроен гараж, тъй като към този момент, това не е реална собственост. Обещанието за дарение също е едно от условията за нищожност на договора. Не можете да обещаете на г-н Иван Петров, че ще му дарите кола, тъй като това би било противозаконно. Според чл. 226 от Закон за задълженията и договорите, нищожно е и дарението, когато то или мотивът, единствено поради който то е направено са противни на закона или на добрите нрави, както и когато условията или тежестта са невъзможни.

Какви са основанията за отмяна на дарение?

Договорите за дарение понякога създават известни затруднения, с които е препоръчително да сте запознати преди сключване на сделката. Дарението може да бъде оспорвано от лица, в полза на които законодателят предвижда право на запазена част от наследство. Когато например направите дарение към трето лице, при все че имате низходящи наследници /деца, внуци/, то същите могат да предявят иск по съдебен ред с цел оспорване на дарението до тяхната запазена по закон част. Предявяването на претенция може да бъде направено в петгодишен срок от смъртта на дарителя.

Предпоставка за отмяна на договор за дарение е опит за убийство на дарителя, неговата съпруга/съпруг или негово дете. Друга хипотеза, при която едно дарение може да се отмени е в случаи когато надарения набеди дарителя си в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода с не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия. Третото и най-срещано основание за отмяна на дарението е при отказ на надарения да даде издръжка на дарителя, от която последният се нуждае. В този случай възниква въпросът кога дарителя се нуждае от издръжка и при кои случаи се наблюдава непризнателност. Дарителят се нуждае от издръжка, когато се намира в трайна необходимост от нея. Такава необходимост е налична когато доходите на дарителя са по-ниски от законово установения минимален праг. При определяне на необходимостта от страна на съда, той взема предвид личността на дарителя, неговите битови и здравословни нужди, индивидуалните му потребности, както и социалната среда и условията на икономически живот в страната, в която пребивава дарителя.

Налице ли е непризнателност в случаите, когато надареният няма нужните средства?

Съдебната практика по този въпрос е противоречива, но според Тълкувателно решение №1/2013 от 21.10.2013г. се приема, че не е на лице проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която последният трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства, при даването на издръжка дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя, което съставлява непризнателност. Не може да се приеме като проява на непризнателност недаването на издържка в случаите, при които, ако предоставяйки такава на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя. В такъв случай следва да отбележим, че обективната невъзможност на дарения да даде издръжка на нуждаещия се дарител не е основание за отмяна на дарението на основанието, уредено в чл. 227 ал.1, буква В, а именно поради отказ от издръжка.

Настоящата статия не представлява правно становище или правен съвет, съобразен с конкретна ситуация или субект. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан съвет от специалист.  Авторът на статията не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й.

Автор: Росица Черкезова, адв. сътрудник и Даяна Млъзева, адв. сътрудник