Днес се навършват 28 години от приемането на Конституцията на Република България
На днешната дата 12 юли преди 28 години е приета настоящата Конституцията на Република България от VII-то Велико народно събрание.
Конституцията е върховният закон на държавата. Тя определя принципите на всяка една правова държава и с право е определена от Виктор Мари Юго като „закон за материалния свят – равновесие; закон на нравствения свят – справедливост“.
Приемането на Конституцията от 1991 г. е резултат от стремежа на народните представители да изразят волята на българския народ, като обявят верността си към общочовешките ценности: свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост, издигайки във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност, съзнавайки неотменимия дълг да пазят националното и държавното единство на България. С приемането на конституционния акт се прогласява решимостта на българския народ да положи основите на демократична, правова и социална държава.Това е една от най- значителните стъпки за страната ни към приемане на демократичните принципи и хуманни ценности.
Представяме Ви и няколко важни исторически момента при приемане на Конституцията от 1991 г.:
На форум са представени БКП, БЗНС и други политически партии и граждански сдружения – т.нар. – Националната кръгла маса. Тя започва работа от есента на 1989 г. с краха на комунистическата система на управление. Задачата й е да се договорят мерките за трансформиране на политическата система на обществото чрез възприемане на редица демократични принципи и приемане на нова конституция.
Въз основа на тези договорености се приемат промените в Конституцията от 1971г.
-премахват се идиологизираните текстове
-възстановен е принципът за политически плурализъм
-въвежда се принципът за разделение на властите
– пролетта на 1990 г. се премахва Държавният съвет и се въвежда президентската институция.
Правомощията на Държавния съвет се разпределят между президента и Народното събрание.
-налага се мораториум върху смъртното наказание
Конституцията от 1991 г. прокарва основните общочовешки принципи за свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост. Гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. Основните права на гражданите са неотменими. Всички тези общочовешки права за повод за последващото приемане на множество специални закони част от които са Закона за защита на потребителя, Закон за защита на конкуренцията, Закон за защита от дискриминацията и други. Всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси.
Конституцията от 1991 г. се явява последица от договореностите на Националната кръгла маса. Приемането на новата конституция се осъществява от VII-то Велико народно събрание, избрано въз основа на закон, който да гарантира свободния и демократичен избор, предхождан от закон за политическите партии, осигуряващ достъп до политиката и до изборите на всички партии,които искат да издигнат кандидат.
От особено значение е, че българският преход към демокрация включва приемането на изцяло нова конституция, която да създаде юридическата рамка за развитие на нацоиналните процеси..
Републиканският характер на държавата не подлежи на съмнение – република с парламентарна форма на управление. Засилва се ролята на Народното събрание. Към Парламента се формира конституционна комисия от парламентарни представители–юристи,които оформят окончателния проект, приет на 3 четения с мнозинство от 2/3.
Новата конституция възприема парламентарната форма на управление, като редица от институтите са взаимствани от конституциите на ФРГ, Гърция, Италия. Областта на правата и свободите е съобразена с цялото име на ЕКПЧ.
След приемането на Конституцията Великото Народно събрание се саморазпуска.
Великото Народно събрание продължава да изпълнява функциите на Народно събрание до избиране на ново Народно събрание. В този срок то приема закони за избиране на Народно събрание, на президент, на органи на местно самоуправление, както и други закони. В същия срок се образуват Конституционния съд и Висшият съдебен съвет.
На първото заседание на Народното събрание след влизането в сила на Конституцията народните представители, президентът, вицепрезидентът и членовете на Министерския съвет полагат тържествено предвидената в тази конституция клетва.
Източници:
1. https://legaltheory-forums.org/phpBB3/viewtopic.php?f=54&t=614 Проф.Г.Близнашки :
2.„Основни ценности и принципи на КРБ” – сп.”Юридически свят” 2002г.
3. „Моделът на парламентарното управление в България” – сп. „Правна мисъл” 1994г.
Автор: Мария Коритска, адв. сътрудник в Адвокатско дружество “Димитрова и Хаджиева“
