Получих искова молба, адресирана до мен- какво да направя, как да отговоря, какво следва?

       

   

       Какво следва от факта на получаване на искова молба, как да отговорим и как да защитим по най- добрия начин правния си интерес, ще Ви разясним подробно в настоящата статия. Имайте предвид, че всеки има възможност да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено и за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение, когато има интерес от това.

Всеки правен иск има определено основание. Негов предмет може да бъде искане за развод, принудително отнемане на вещи, изпълнение на парични вземания, възстановяване на нарушени права, съдебна делба и други. Молбата се счита предявена с постъпването на иска в съда. Страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото. Ищец е лицето, което изразява своите претенции, а ответник е страната, срещу която е заведен спорът.

   Исковата молба представлява отправено искане до съда, с което ищецът цели разрешаване на спор в негова полза, подкрепяйки доводите си с доказателства. Препис от исковата молба с приложените към нея доказателства се изпращат с писмо на ответниците по претенцията. Адресати са лицата, за които е предназначено съобщението. Когато въпросното съобщение не може да бъде връчено лично на някой от адресатите, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме, като това може да бъде всяко пълнолетно лице или лице, което живее на адреса или е работник, служител или съответно работодател на адресата. Лицето, чрез което става връчването, се подписва в разписката като се задължава да предаде призовката на адресата. Съобщението не може да се връчва на лица, които участват по делото като насрещна страна на адресата. Място на връчване е жилището, вилата, местоработата, местослуженето, седалището, мястото за осъществяване на стопанска дейност или друго място, което се обитава от адресата, както и всяко друго място, на което адресатът може да бъде намерен.

   Като за начало ще Ви разясним какво трябва да бъде съдържанието на исковата молба, а по-надолу в статията ще научите какво може да бъде предприетото от Вас поведение, когато получите такава.

    Според чл. 127 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) исковата молба трябва да бъде написана на български език и задължително трябва да съдържа следните реквизити:

  • посочване на съда;

  • името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако имат такива, както и единния граждански номер на ищеца и номера на факса и телекса, ако има такива;

  • цената на иска, когато той е оценяем;

  • изложение на обстоятелствата, на които се основава искът;

  • в какво се състои искането;

  • подпис на лицето, което подава молбата.

    Освен това в исковата молба ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи заедно с молбата всички писмени доказателства. По осъдителен иск за парично вземане ищецът трябва да посочи и банкова сметка или друг начин за плащане. Към исковата молба се прилагат: пълномощно (когато молбата се подава от пълномощник), документ за внесени държавни такси и разноски (когато такива се дължат) и преписи от исковата молба и от приложенията към нея за всеки един от ответниците.

   След получаване на молбата в качеството Ви на ответник имате срок от един месец да се защитите като напишете отговор на исковата молба. Освен тази възможност, Вие може да проявите пасивно поведение, което се изразява в бездействате или да признаете отправения до Вас иск. В конкретния случай имате три варианта за действие.

  • Първата Ви възможност в този случай е да не предприемате никакви правни действия.

   Важно е още тук да отбележим факта, че ако в този едномесечен срок не подадете писмен отговор, не вземете становище, не направите възражения, не оспорите истинността на представен документ или не предявите насрещен иск, губите възможността да направите това по-късно. Това се отнася и за възраженията за погасителна и придобивна давност (т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК). Изключение от това правило е ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Според съдебната практика особени и непредвидени са тези обстоятелства, които са възникнали внезапно и неочаквано, обективно са препятствали страната или процесуалния й представител да извършат определени процесуални действия, но при проявена добросъвестност и положена грижа за добро водене на процеса- Решение № 315 от 12.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6752/2013 г., I г. о., ГК. В този случай същите възражения за погасителна и придобивна давност могат да се въведат за първи път пред въззивната инстанция, само ако страната поради нарушаване на съдопроизводствените правила (например нарушаване на правото й на участие в първоинстанционното производство) не е могла да ги заяви пред първата инстанция. В този смисъл е Решение № 53 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4041/2013 г., I г. о., ГК.

   Освен това последица на Вашето бездействие и на непредявяването в срок на отговора на исковата молба ще има за резултат постановяването на неприсъствено решение срещу Вас. Това неприсъствено решение не подлежи на обжалване. Съдът постановява такъв тип решение, когато преди това изрично е посочил на страните какви са последиците от неспазването на сроковете и от неявяването им в съдебно заседание и ако прецени, че ”искът вероятно е основателен” (чл. 239, ал.1 , т. 2 от Гражданския прецесуален кодекс). Този съдебен акт не се мотивира по същество. Има и възможност, когато съдът прецени, че не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение да отхвърли искането с определение. Начин, по който можете да се защитите срещу това неприсъствено решение е в едномесечен срок от връчването му да поискане от въззивния съд неговата отмяна, в случай че не сте имали възможност да участвате в делото, поради ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание, невъзможност да узнаете своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства, както и при невъзможност да се явите лично, или чрез повереник, поради особени непредвидени обстоятелства, които не сте могли да преодолеете. В този смисъл е и задължителната съдебна практика на ВКС- Решение № 53 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4041/2013 г., I г. о., ГК.

   Ако срещу Вас е постановено подобно неприсъствено решение, според чл. 240, ал. 2 ГПК имате възможност да предявите иск със същото право, или да го оспорите, когато се намерят обстоятелства, или нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото и не са могли да Ви бъдат известни при решаването му, или с които не сте могли да се снабдите своевременно. Срокът за предявяването на този иск е тримесечен от деня, в който Ви е станало известно новото обстоятелство, или от деня, когато сте могли да се да се снабдите с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането.

  • Втората Ваша възможност като ответник е да признете иска.

    Когато признаете иска, по желание на ищеца, съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. В мотивите на решението се указва, че то се основава на признанието на иска. Все пак има и ограничения в тази насока. Съдът не може да постанови решение при признание на иска, когато: признатото право противоречи на закона или на добрите нрави, или е признато право, с което нямате възможност да се разпореждате. Имайте предвид, че признанието на иска не може да бъде оттеглено, за това обмислете добре действията си и при възможност се консултирайте с адвокат, който е специалист в съответната сфера.

  • Третата Ви правна възможност, посредством която по най-добрия начин можете да защитите правния си интерес, а също така и за да не се стига до неблагоприятни последици за Ваша сметка, е да подадете отговор на исковата молба.

    Ще Ви изложим в какво конкретно трябва да се състои отговорът на молбата и как да упражните правото си.

   Писменият Ви отговор трябва да съдържа съда и номера на делото, по което сте ответна страна, Вашите имена и адрес, както и данните на законния Ви представител или пълномощник, в случай че имате такива. Задъжително още в самото начало на иска трябва да вземете становище по неговата редовност. В това число влиза съответствието между изложените фактически обстоятелства и посоченото в петитума на молбата искане, както и посочването на имената и адресите на страните. Друга нередовност се изразява в липсата на предоставени преписи за всички ответници. Съгласно чл. 128, т. 3 от ГПК „към исковата молба се прилагат преписи от исковата молба и приложенията към нея според броя на ответниците“. С оглед на този пропуск е вероятно да възникне невъзможност за Вас, ако сте ответник, да се запознаете с основополагащи за делото писмени доказателства.

   Освен това е необходимо е да се произнесете по допустимостта и основателността на получената от Вас исковата молба. Недопустим би бил искът, който е предявен пред некомпетентен съд или ако липсва пасивна процесуална легитимация, а това означава той да е предявен против лице, което е чуждо на правния спор. Например: недопустимо е искът да бъде предявен срещу лице, което е ненадлежен ответник. Също така напълно възможно е предявеният срещу Вас иск да бъде неоснователен. Това ще е налице, когато претенциите на ищеца са предявени след изтичането на определения в закона преклузивен срок (срок, след чието изтичане правото се погасява) или ако същият спор между страните вече е бил разрешен с влязло в сила съдебно решение.

  Задължително трябва да обосновете възраженията си срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават. Мотивирайте изчерпателно всяко Ваше възражение. Не забравяйте да подпишете отговора на исковата молба, преди да я входирате в съда.

   Длъжни сте да посочите доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказвате с тях, както и да представите всички писмени доказателства, с които разполагате. За всеки факт, който твърдите, трябва да приложите съответстващото му доказателство, за да не бъдете голословни в твърденията си.

   Отговорът на исковата молба следва да се входира в посочения в молбата съд в писмена форма, заедно с приложените към него доказателства, преписи за всеки един от ищците (ако са няколко), както и пълномощно, в случай че имате упълномощен представител. Входирането на Вашия отговор на искова молба е възможно да направите лично в деловодството на съда или като го изпратите към съда чрез куриерска фирма, или по пощата.

  Неподаването на писмения отговор не преклудира правото Ви да оспорите иска и обстоятелствата, на които той се основава, както и възможността да изразите становище по представените доказателства, включително по тяхната относимост. Също така липсва презумпция, че неподаването на отговор в срок прави иска основателен, или че то освобождава ищеца от доказателствената тежест за неговите твърдения. Това становище застъпва в практиката си ВКС и е задължително за всички съдилища- Решение № 67 от 6.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 898/2009 г., I т. о., ТК.

   След като отговорът Ви постъпи в съда или след като изтече срокът за отговор, съдът изпраща препис от отговора на исковата молба до ищеца и провежда подготвително заседание. Подготвителното заседание по начало е закрито – без да се призовават страните. В това заседание съдът проверява служебно редовността и допустимостта на исковата молба, проверява дали възраженията Ви като ответник съответстват на изискванията, изброените по-горе в статията, в това число посочване на съда, имена на страните и др. Съдът се произнася с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствените искания на страните (например за експертиза, назначава се вещо лице) и насрочва делото за открито заседание, като дава указания да се призоват страните, свидетели и други (например вещото лице от горния пример). Според чл. 252 ГПК ”съдът постановява определение, когато се произнася по въпроси, с които не се решава спорът по същество”.

   В откритото заседание съдът пристъпва към изясняване на фактическите обстоятелства по спора. Ищецът може да поясни и допълни исковата молба, както и да посочи и представи доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответникът – да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на исковата молба. Съдът поставя въпроси на страните, с които цели да се изяснят фактите, като указва значението им по делото и им дава указания да конкретизират твърденията си, и да отстранят противоречията в тях. След това съдът приканва страните към спогодба и посочва нейните последици. Ако спогодба не се постигне, съдът прави доклад, който се отразява в протокола за съдебното заседание. До приключване на съдебното дирене страните имат правото да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства (само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно), както и да твърдят нововъзникнали обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях. Съдът събира всички допуснати доказателства с участието на страните, а в случай че е необходимо, той насрочва ново заседание за събиране на доказателства, които не са събрани по независещи от страните причини. След събиране на доказателствата съдът отново приканва страните към спогодба. В първото по делото заседание, след като страните изложат становищата си, и в последното заседание преди пристъпване към решаване на делото съдът е длъжен да покани страните да се спогодят – т. 1 от Постановление № 5 от 28.V.1975 г. Прекратяването на спора със спогодба е най-бързият и най-ефикасният път за възстановяване на нормалните отношения между спорещите страни и това е в интерес както на тях, така и на обществото. Ако спогодба не се постигне, съдът дава ход на устните състезания. Когато делото е фактически разяснено, съдът обявява устните състезания за приключени и посочва срока, в който ще обяви решението. Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършило разглеждането на делото най- късно в едномесечен срок. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него.

 

          Автор: Мария Коритска- адвокатски сътрудник в Адвокатско дружество ”Димитрова и Хаджиева”

          Източник:

    Настоящата статия не представлява правно становище или правен съвет, съобразен с конкретна ситуация или субект. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан съвет от специалист. Авторът на статията не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й.

%d блогъра харесват това: