В настоящата статия ще Ви разкажем какъв е смисълът на ценната книга „запис на заповед“, кога тя е валидна и може да породи действието си, както и какви са правата и задълженията, които следват от нея. Освен това ще имате възможност да се запознаете с най- актуалната задължителна съдебна практика, както и да научите други полезни съвети.
Ще започнем настоящата тема с кратко разяснение какво всъщност представлява т.нар. „запис на заповед“, тъй като няма легало определение. Уредбата на това специално изпълнително основание се намира в в член 535-538 от Търговския закон (ТЗ). В практиката се приема, че по своята същност това е ценна книга, посредством която едно лице (платец) се задължава в писмена форма безусловно да плати на друго лице (поемател) определена сума пари на определен падеж или при предявяване на документа. По своята същност това е абстрактна, едностранна, формална сделка. Целта е да се издаде изпълнително основание, когато вземането не се оспорва, и да се избегне воденето на скъп и дълъг исков процес.
Съгласно чл. 535 от ТЗ записът на заповед съдържа следните реквизити:
1. наименованието “запис на заповед” в текста на документа на езика, на който е написан;
2. безусловно обещание да се плати определена сума пари;
3. падеж;
4. място на плащането;
5. името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати;
6. дата и място на издаването;
7. подпис на издателя.
Документ, който не съдържа някой от изчерпателно предписаните реквизити, не е запис на заповед, т. е. непълният запис на заповед е нищожен и като такъв не поражда правни последици. Щом ценната книга е подписана от издателя, поетото задължение подлежи на изпълнение. Тежестта за доказване на обстоятелството, че процесният запис на заповед не е подписан от ответника, пада върху него на основание чл. 193, ал. 3 от ГПК. Възможно е да се назначи съдебно-графологична експертиза, заключението на която би подпомогнало съда при вземането на правишно решение.
Също така, полезно е да знаете, че с Решение № 14136 от 22.10.2019г. петчленен състав на ВАС, II колегия потвърди решението, с което са отменени като незаконосъобразни атакуваните текстове – чл. 4 и чл. 9 от Наредба № 6 от 20.02.2008 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство. Вследствие на това отпаднаха образците за издаване на запис на заповед.
Съгласно чл. 536, ал. 3 ТЗ: „Ако не е уговорено друго, мястото на издаването се смята за място на плащането и за местожителство на издателя“. Посочването на мястото на плащането или иначе казано на местоизпълнението има значение във връзка с местната подсъдност при подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – (чл. 411, ал. 1 от ГПК). В тази връзка е достатъчно да бъде посочено само населеното място. При носимите задължения (парични средства) е важно да се конкретизира по-точно местоизпълнението. При менителничните ефекти обаче – по изключение паричното задължение е търсимо, а не носимо – т.е. за да бъде поставен длъжникът в забава, кредиторът трябва да предяви записа на заповед за плащане – в това се състои неговото необходимо съдействие за изпълнение на задължението. Затова законът не изисква мястото на плащането да включва и конкретен адрес в посоченото населено място.
Като абстрактна сделка, ценната книга следва да отговаря на лимитативно определени в закона условия за форма и съдържание, които ясно показват самостоятелния й правен режим без да е необходима обезателно връзка с каузално правоотношение (Решение на ВКС № 128/ 2012 по т. дело № 561/2011, Търговска колегия, Второ отделение).
В константната съдебна практика, част от която са Решение № 52/22.05.2009 г. по т. д. № 695/08 г. на ВКС, ТК, I отд. и Решение № 78/17.07.2009 г. по т. д. № 29/09 г. на ВКС, ТК, I отд., постановени по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че основанието за сключване на определена сделка не може да се презюмира, а подлежи на доказване от страната, която се позовава на него. В задължителната съдебна практика се приема, че издаването на запис на заповед е сделка, която не е лишена от основание, но основанието е поставено извън съдържанието на документа. В този смисъл е и Решение № 5 от 2.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 75/2011 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева. По същество неоспорим факт е, че основанието би могло да произтича от други отношения между издателя и поемателя, но правата и задълженията по тях са без значение за редовността на ценната книга.
Важно е да знаете, че основанието, на което е сключен определен договор, не може да се презюмира, а подлежи на доказване от страната, която се позовава на него. Презумпцията е процесуално средство за разместване на доказателствената тежест на ищеца при наличие, обаче, на презумптивните предпоставки, доказани от него. Правилна е практиката, застъпена в Решение № 37 от 25.06.1969 г. по гр. д. № 32/69 г. на ОСГК, е че не може да се презюмира, че предаването на суми от едно лице на друго става на основание договор за заем. Правното основание на иска не се презюмира, а се извежда от фактите и обстоятелствата, съдържащи се в исковата молба. Съдът не е обвързан от посоченото от ищеца правно основание на иска. Той е длъжен да квалифицира спорното право, но въз основа фактическите твърдения на ищеца, изложени в обстоятелствената част на исковата молба. При това те представляват основания за квалификация на спорното право, а не презумптивни предпоставки, относими към разместването на доказателствената тежест. При липса на възражение от длъжника – издател на редовен от външна страна запис на заповед за съществуването на каузално отношение, за обезпечаването на изпълнението по което е издаден менителничният ефект, кредиторът – поемател не е задължен да доказва съществуването на каузална сделка (Решение № 5 от 2.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 75/2011 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева).
Като доказателства в този смисъл биха могли да се приобщят различни фактури, договори за покупко-продажба, общи условия, които са публикувани и приети по установения ред, договори за кредит, договор за прехвърляне на вземания – цесия, договори за заем и други валидни източници на информация за съпътстващо правоотношение. Освен това, съдът преценява и становищата на страните. Предвид конкретния размер на спорната сума и основанията, по които е възникнало основанието за плащане, могат да се събират и гласни доказателства по делото – разпити на свидетели, които са присъствали при даването на парите. Обикновено свидетелите дават показания относно стойността на получената сума, конкретна дата и допълнителна информация, от която може да се направи категоричен извод за основанието, по което е издаден запис на заповед. Самият запис на заповед не може да се доказва със свидетелски показания. Имайте предвид, че исковото производство поставя ограничение за допускане на свидетелски показания за установяване на договори над определена стойност, а съгласно чл. 164 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), не се допускат свидетелски показания установяване на обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лева, освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително. Ако се твърди, че сумата по нередовния запис на заповед е получена по договор за заем, то на доказване подлежат както основанието, така и факта на предаване на парите. Ограничението за свидетелските показания би могло да отпадне, само в случай на “непълен обратен документ” за съществуване на договор за заем, при което основанието, на което е предоставена сумата, е установено в писмен акт (Решение № 78 от 17.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 29/2009 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева).
Когато двете страни твърдят различни каузални отношения, на установяване подлежи посоченото от ищеца, тъй като предметът на делото се очертава от него с исковата молба. Твърдяното от ответника различно каузално отношение е ирелевантно за изхода на спора, понеже ищецът не се позовава на него, респ. ответникът не би могъл да черпи от него правоизключващи или правопогасяващи възражения. Неговият правен интерес се ограничава до възможността да навежда такива възражения във връзка със соченото от ищеца каузално правоотношение.
Нередовен запис на заповед, в който не е посочено основание за предаване на парична сума, а само е поето безусловно задължение за плащането й на определено лице и е определена дата, не установява сам по себе си наличието на договор за заем – Решение № 24 от 3.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 998/2011 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева. Също така не във всички хипотези на нередовен запис на заповед, същият има характер на разписка, доказваща изпълнение по договор за заем между издателя и поемателя (Решение № 52/22.05.2009 г. по т. д. № 695/08 г. на ВКС, ТК, I о.).
Записът на заповед би бил отхвърлен от съда, ако ищецът-кредитор не разкрие с исковата молба обезпечителната функция на записа на заповед спрямо определен договор (например договор за заем) и ответникът-длъжник предяви релативно възражение като оспори получаването на заема. При това положение в тежест на ищеца е да установи не само издаването на менителничния ефект, но и правопораждащите факти на каузалната сделка, с която същият е свързан. Дори издаването на записа на заповед да не се оспорва от ответника, резултат от недоказаните претенции би бил тяхното отхвърляне.
Ще Ви дадем и пример за неправилно постановено решение на Пловдивският апелативен съд (решение № 186 от 1.10.2008 г. по в. д. № 676/2007 г. на Пловдивския апелативен съд, втори състав), което впоследствие е отменено от Решение № 52 от 22.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 695/2008 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Любка Илиева, се дължи на факта, че съдът е приел, че между страните е сключен неформален договор за заем с правно основание чл. 240 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), тъй като ответникът-получател не е посочил друго основание за получаване на паричната престация. При липсата на каквито и да е доказателства относно основанието за извършеното плащане, съдът не може да презюмира, че задължението им за връщане произтича от сключен между страните договор за заем.
Освен това според т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. по тълк. д. № 1/2004 г., ОСТК на ВКС, докладчик съдията Кръстьо Яначков, за да е редовен записът на заповед от външна страна, е необходимо самият документ да е назован “запис на заповед”, а освен това в самия текст на същия този документ трябва да стои изразът “запис на заповед”.
Също така достатъчно е в документа да не е поставено условие за пораждане на действието на поетото задължение за плащане на определена парична сума. От разпоредбата на чл. 535, т. 2 ТЗ следва, че законът не допуска задължаването на издателя да е под условие. Щом като липсва условие, изискването за безусловно плащане е налице (т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. по тълк. д. № 1/2004 г., ОСТК на ВКС, докладчик съдията Кръстьо Яначков).
Неплатеният на падежа запис на заповед е несъдебно изпълнително основание и въз основа на него кредиторът може да се снабди с изпълнителен лист. Съдът, който издава изпълнителен лист следва задължително да провери: налице ли са изискуемите се от закона реквизити на записа на заповед, без които той би бил недействителен – чл. 535, чл. 536 ТЗ; дали е настъпил падежът на вземането; подадена ли е молбата от лицето, посочено като поемател; срещу кого се иска издаване на изпълнителен лист. Следва да се провери предявяването на записа на заповед за плащане, както и извършването на протест в случай на отказ да се удостовери предявяването. Отказът на издателя на записа на заповед да удостовери, че документът му е предявен, да постави дата и да се подпише, както и укриването на издателя, се удостоверяват чрез извършване на протест, а при клауза в записа на заповед “без протест”, “без разноски” или друг равнозначен израз, тези обстоятелства могат да се удостоверят и с нотариална покана. В този смисъл е задължителната съдебна практика в т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. по тълк. д. № 1/2004 г., ОСТК на ВКС, докладчик съдията Кръстьо Яначков
Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение:
за вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд. Съгласно правилата за подсъдност по ГПК, исковете по граждански и търговски дела с цена на иска до 25 000 лева се разглеждат от районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника.
За предаването на движима вещ, която длъжникът е получил със задължение да я върне или е обременена със залог или е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението, когато искът е подсъден на районния съд.
Съгласно задължителната съдебна практика отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК заявление за издаване на заповед за изпълнение за част от вземане, чийто общ размер е над 25 000 лв. Съобразно изискванията е и заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, когато в заявлението не са подробно посочени обстоятелствата, от които произтича вземането, но същите могат да се извлекат от представения към заявлението документ по чл. 417 ГПК.
Съдът разглежда полученото заявление в тридневен срок и издава заповед за изпълнение. Възможно е да постанови и отказ при определени предпостави, част от които е изпълнението на условията за съдържанието на искова молба.
Имайте предвид, че заповедният съд не е длъжен, при констатирана нередовност на заявлението по чл. 410, ал. 2 ГПК съобразно с изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 ГПК, да дава указания на заявителя за поправянето му, а отхвърля заявлението – Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Красимир Влахов и Тотка Калчева. С оглед на което препоръчваме да се консултирате с адвокат преди започването на граждански процес.
Тук е мястото да споменем, че ако сте длъжник можете да възразите писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея. Обосноваване на възражението не се изисква, освен когато е направено изпълнение в срока за доброволно изпълнение. Като в този случай ще трябва да наведете на съда аргументи, че сме изпълнили добровлно и в срок. Съгласно чл. 414, ал. 2 ГПК възражението се прави в двуседмичен срок от връчването на заповедта, който не може да бъде продължаван.
Заповедното производство не е задължително (то е факултативно). Когато длъжникът не оспорва вземането, вие като кредитор не сте длъжен да използвате заповедното производство. Можете да пристъпите към исковия процес. При неоспорване на вземането в исковия процес, в зависимост от поведението на ответника по иска, можете да постигнете:
съдебна спогодба (чл. 234 ГПК);
решение при признание на иска (чл. 237 ГПК);
неприсъствено решение (чл. 238 ГПК).
Ако издателят не изпълни в срока и за сумата, за която се е задължил, кредиторът има правото да се възползва от реда предвиден по чл. 417 от ГПК и да подаде заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Както вече споменахме записът на заповед е абстрактна сделка, при която основанието за плащане не е елемент на съдържанието, поради което не е условие за действителност на ефекта. В същото време обаче записът на заповед се издава заради конкретни отношения между издателя и лицето, в чиято полза се поема задължението за заплащане на определена сума. Следователно причината за издаване на записа на заповед се намира извън съдържанието на ценната книга.
Постоянната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 149/05.11.2010г. по т. дело № 49/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 5/02.02.2012г. по т. дело № 75/2011г. на ВКС, ТК, І т. о. и решение № 173/12.01.2011г. по т. дело № 901/2009г. на ВКС, І т. о., съгласно която в производството по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът – заявител в заповедното производство при направено възражение от ответника – длъжник за наличие на каузално правоотношение, за обезпечаване изпълнението на което е издаден записът на заповед, послужил като документ за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 417, т. 9 ГПК, не е достатъчно да докаже само редовността на записа на заповед от външна страна, но следва да докаже фактите, от които вземането произтича, пораждането на задължението по каузалното правоотношение, а ответникът – погасяването му. Кредиторът не следва да доказва съществуването на каузално отношение, въз основа на което е поето подлежащо на изпълнение задължение, ако възражението на длъжника, че не е поел задължение по ценната книга, е общо. В производството по чл. 422 ГПК съдът извършва проверка за съществуването на каузално отношение, ако длъжникът е направил възражение за наличието на такова правоотношение, за обезпечаване на изпълнението на което е издаден записът на заповед, послужил като документ за издаване на заповедта за изпълнение, като в този случай тежестта на доказване е на ищеца – поемател по записа на заповед, а ответникът – издател на записа на заповед следва да докаже твърдяното плащане.
Прилагаме Ви надложно примерно Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК съгласно Наредба № 6 от 20.02.2008 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство. Чл. 5 от Наредбата гласи: “за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК се подава писмено заявление по образец съгласно приложение № 4, което съдържа искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и за издаване на изпълнителен лист, като се представя документ по чл. 417 ГПК.“
Приложение № 4 към чл. 5
ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ИЗДАВАНЕ НА ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ по чл. 417 ГПК
1. Съд
Съд: .. ..
Адрес: .. ..
Град: .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. ..Пощенски код: .. ..
Получено от съда на.. ..
(попълва се от съда)
Дело №.. ..
(попълва се от съда)
2. Заявител/кредитор:
Трите имена (Наименование на дружеството или организацията):
.. ..
ЕГН/ ЛНЧ/ ЕИК/ Код по БУЛСТАТ: .. ..
Адрес (седалище/адрес на управление): .. ..
Телефон: .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. Факс: .. ..
Електронна поща: .. ..
3. Законен представител
Трите имена: .. ..
Телефон: .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. Факс: .. ..
Електронна поща: .. ..
4. Пълномощник
Трите имена: .. ..
Телефон: .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. Факс: .. ..
Електронна поща: .. ..
2а. Заявител/кредитор:
Трите имена (Наименование на дружеството или организацията):
.. ..
ЕГН/ ЛНЧ/ ЕИК/ Код по БУЛСТАТ: .. ..
Адрес (седалище/адрес на управление): .. ..
Телефон: .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. Факс: .. ..
Електронна поща: .. ..
3а. Законен представител:
Трите имена: .. ..
Телефон: .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. Факс: .. ..
Електронна поща: .. ..
4а. Пълномощник:
Трите имена: .. ..
Телефон: .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. Факс: .. ..
Електронна поща: .. ..
5. Длъжник:
Трите имена (наименование на дружеството или организацията):
.. ..
ЕИК/ Код по БУЛСТАТ: .. ..
Адрес (седалище/адрес на управление): .. ..
Телефон: .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. Факс: .. ..
Електронна поща: .. ..
6. Законен представител:
Трите имена: .. ..
Телефон: .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. Факс: .. ..
Електронна поща: .. ..
5а. Длъжник:
Трите имена (наименование на дружеството или организацията):
.. ..
ЕИК/ Код по БУЛСТАТ: .. ..
Адрес (седалище/адрес на управление): .. ..
Телефон: .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. Факс: .. ..
Електронна поща: .. ..
6а. Законен представител
Трите имена: .. ..
Телефон: .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. Факс: .. ..
Електронна поща: .. ..
7. Основания за компетентността на съда: (моля уточнете):
а) постоянен адрес (седалище) на длъжника: .. ..
б) място на изпълнение на задължението: .. ..
8. Банкова сметка, по която длъжникът може да плати присъдената сума:
.. .. .. .. ..
9. Парично вземане:
а) размер и валута: .. .. .. ..
б) лихва: .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. . лихва от .. .. .. .. .. .. .. .. .. . г. до .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. г.
лихва: .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. . лихва от .. .. .. .. .. .. .. .. .. . г. до .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. г.
лихва: .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. . лихва от .. .. .. .. .. .. .. .. .. . г. до изплащане
на вземането
в) за какво е паричното вземане: .. ..
10. Предаване на заместими вещи:
.. ..
.. ..
(вид, количество и качество)
11. Предаване на движима вещ / имот:
а) описание на вещта / имота:
.. ..
.. ..
б) от какво произтича задължението за предаване:
.. ..
.. ..
.. ..
.. ..
12. Документ, от който произтича вземането:
.. ..
.. ..
.. ..
.. ..
13. Солидарна отговорност: ДА/НЕ
14. Допълнителни изявления и допълнителна информация:
.. ..
.. ..
.. ..
.. ..
Искане:
С настоящото, моля съдът:
– да издаде заповед за незабавно изпълнение,
– да издаде изпълнителен лист.
Декларирам, че доколкото ми е известно, предоставената информация е вярна.
Приложения:
1) пълномощно (ако заявлението е подадено от пълномощник);
2) документ по чл. 417, от който произтича вземането, в оригинал и копие за прилагане към заповедта за изпълнение;
3) документ за внесени държавни такси.
Подпис: .. .. .. .. .. .. .. .. ..
Незабавното изпълнение е скрепено в чл. 418 от ГПК и текстът му гласи: „ Когато със заявлението е представен документ по чл. 417, на който се основава вземането, кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист.
Изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. За издаването на изпълнителния лист съдът прави надлежна бележка върху представения документ и върху заповедта за изпълнение.“
Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист, може да се обжалва от молителя в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба (чл. 418, ал. 4 ГПК). А разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, може да се обжалва с частна жалба в двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение. Имайте предвид, че обжалването не спира изпълнението.
Възможно е да предявите и установителен иск, по реда чл. 422, ал.1 ГПК. Съгласно т. 17 от Тълкувателно решение № 4/2013 ОСГТК на ВКС от 18.06.2014г. предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417 е съществуване на вземането, основано на записа на заповед. При въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение. В производството по установителния иск, предявен по реда чл. 422, ал.1 ГПК, ищецът – кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект – съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед.
В производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, е допустимо да се разгледат обоснованите във възражението на длъжника по чл. 414, ал. 1 ГПК оспорвания за вземането на кредитора, дори ответникът да не е подал отговор на исковата молба или да не е направил подобни възражения в срока за отговор. Допустимо да се приемат за съвместно разглеждане друг иск на ищеца – чл. 210, ал. 1 ГПК, насрещен иск – чл. 211 ГПК, инцидентен установителен иск – чл. 212 ГПК, ако са налице условията за приемането им за съвместно разглеждане с иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК – Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Красимир Влахов и Тотка Калчева.
Възможно е да предявите и иск за установяване на вземането по чл. 415 ГПК, но съгласно Решение № 27 от 15.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 521/2009 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Елеонора Чаначева, императивната норма на чл. 415, ал. 1 ГПК изрично определя вида на защита, който следва да получите като ищеца – само по установяване на вземането, но не и за неговото присъждане, осъществено вече с издадената заповед за изпълнение. Определянето на правната квалификация на иска е дейност на съда по приложение на закона и се извежда от исковата молба – нейната обстоятелствена част и петитум, но само редовна искова молба може да обуслови валидното осъществяване на тази дейност. Следователно, ако петитумът на исковата молба съдържа искане за осъждане на ответника, решаващият състав следва да проведе производство по чл. 129 ГПК, с оглед това, че установителният иск за съществуване на вземането имплицитно се съдържа в осъдителния, от което се извежда нередовност, а не недопустимост на сезирането.
Автор: Мария Коритска- адвокатски сътрудник в Адвокатско дружество ”Димитрова и Хаджиева”
Настоящата статия не представлява правно становище или правен съвет, съобразен с конкретна ситуация или субект. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан съвет от специалист. Авторът на статията не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й.
