Според Европейската агенция за правата на човека през 2018 г. в България всяка трета жена е подложена на домашно насилие. По-страшното от този факт е само обстоятелството, че жертвите приемат домашното насилие като нормална част от живота си, поради което не предприемат и никакви мерки за защита. Доколкото домашното насилие не е личен проблем между близки лица, то цялото общество следва да бъде ангажирано с разрешаването на този сериозен проблем, поради което през 2009 г. е обнародван Закон за защита от домашно насилие, предвиждащ редица мерки за преустановяването му.
„Домашно насилие“ е всеки опит или акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Примерите за домашно насилие могат да бъдат най-разнообразни – засягане на физическата неприкосновеност на жертвата, отправяне на заплахи, принудително подтикване към полово сношение, налагане на пълен контрол на домашния бюджет и много други. Психическо и емоционално насилие върху дете е и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие, въпреки че жертвата не е самото дете.
На следващо място, за предприемане на мерки по Закона за защита от домашно насилие, домашното насилие следва да е извършено от някое от изчерпателно изброените категории лица:
-
съпруг или бивш съпруг на жертвата;
-
лице, с което жертвата се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство (живяли са заедно);
-
лице, от което има дете;
-
възходящ или низходящ роднина по права линия без ограничение (родители на жертвата или неговите деца);
-
лице, с което се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително (брат, сестра, племенник, леля);
-
лице, с което се намира или е било в родство по сватовство до трета степен включително;
-
настойник, попечител или приемен родител;
-
възходящ или низходящ на лицето, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство;
-
лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство.
В случай че друго лице, различно от така посочените, опита или извърши акт на насилие, то това насилие не би могло да бъде определено като „домашно“ и за него не е възможно да се приложат мерките за защита по Закона за защита от домашно насилие.
Какви са мерките за защита при домашното насилие?
В случай че сте жертва на домашно насилие, имате право да поискате една или повече от следните мерки за защита:
-
задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие;
-
отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен от съда;
-
забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок, определени от съда;
-
временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето;
-
задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми;
-
насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване.
Във всички случаи съдът с решението налага на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лв.
Как да поискам защита?
За да упражните правото си на защита, в срок до един месец от акта на домашно насилие следва да подадете молба до районният съд по Вашия постоянен или настоящ адрес. Към тази молба следва да приложите и декларация за извършеното насилие, с която най-общо казано декларирате, че срещу Вас е извършено домашно насилие, както и всякакви други доказателства за извършеното домашно насилие, с които разполагате – съдебномедицински удостоверения, преписки образувани в полицията за предишни актове на насилие и други.
Районният съд образува дело вследствие на така подадената молба, а ако от данните по делото е видно, че има опасност за Вашия живот или здраве, съдът ще издаде заповед за незабавна защита, с която ще наложи мярка за защита във Ваша полза, срещу лицето осъществило насилието за срока на делото. В деня на постъпване на молбата компетентният съд насрочва открито съдебно заседание в срок не по-късно от един месец.
В това производството са допустими всички доказателствени средства по Гражданския процесуален кодекс, т.е. вкл. свидетелски показания. Когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация за извършеното насилие. Изключително важно е да представите пред съда всички възможни доказателства, с които да верифицирате извършеното домашно насилие и да убедите съда в достоверността на Вашите твърдения.
Производството завършва с постановяване на съдебно решение, с което районният съд заповядва да бъдат наложени мерки за защита или отхвърля молбата. В случай че съдът отхвърли Вашата Молба, имате право да обжалвате това решение пред окръжния съд в 7-дневен срок от връчването му. Жалбата се подава чрез съда, постановил решението, с препис за другата страна по делото. Окръжният съд разглежда жалбата в 14-дневен срок и се произнася с решение, което е окончателно. Право на жалба има и лицето, срещу което със съдебното решение е издадена заповед за налагане на мерки за защита.
Какъв е размерът на разноските и кой ги заплаща?
При подаване на молбата не се внася държавна такса. Впоследствие ако е издадена заповед за налагане на мерки за защита, съдът възлага държавната такса и разноските по делото на извършителя на домашното насилие. При отказ за издаване на такава заповед или при отмяна на заповедта, държавната такса и разноските по делото се заплащат от молителя, освен когато молбата е за защита на лица, които не са навършили 18-годишна възраст, както и на лица, поставени под запрещение, или лица с увреждания.
С оглед на изложеното е ВАЖНО да знаете, че не трябва да позволявате домашното насилие да стане част от Вашето ежедневие и че трябва незабавно – в рамките на един месец от опита или акта на домашно насилие, да потърсите защита. В случай че се нуждаете от помощ, не се колебайте да се свържете с нас.
Настоящата статия не представлява правно становище или правен съвет, съобразен с конкретна ситуация или субект. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан съвет от специалист. Авторът на статията не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й.
Автор: адв. Виталий Чаушев
