Предложение за брак. Пръстен. „Да.“
Няколко месеца по-късно сватба няма да има, отношенията са прекратени, а между двамата остава един на пръв поглед съвсем житейски въпрос:
На кого принадлежи годежният пръстен?
Българското законодателство не съдържа специално правило, според което при развален годеж пръстенът задължително се връща. Затова отговорът се търси в общите правила на гражданското право – и най-вече в това каква е била причината и целта, с която вещта е дадена.
По правило подарената и предадена движима вещ става собственост на надарения. Законът определя дарението като безвъзмездно отстъпване на нещо, което дареният приема, а при движимите вещи предаването е достатъчно за действителността му. Самото прекратяване на една връзка не е сред основанията, при които законът позволява вече извършено дарение просто да бъде отменено.
При годежния пръстен обаче възниква един допълнителен въпрос:
Даден ли е той просто като подарък между двама души, или е даден именно с оглед предстоящото сключване на брак?
Това разграничение има значение, защото чл. 55 ЗЗД предвижда връщане и когато нещо е дадено с оглед на основание, което впоследствие не се е осъществило.
И подобна хипотеза вече е разглеждана от българските съдилища.
По дело на Окръжен съд – Ямбол е установено, че мъж е направил предложение за брак, като подарил златен годежен пръстен и букет. Самият спор не е бил за връщането на пръстена, а за значителни парични суми, които жената е предоставила на партньора си в периода след годежа. След раздялата тя претендира връщането им, тъй като средствата са били дадени с оглед бъдещия им брак и създаването на семейство.
Съдът уважава претенцията и се позовава и на практика на ВКС, според която, когато имущественото предоставяне е направено именно във връзка с интимните отношения и намерението за бъдещ брак, неосъществяването на тази цел може да има значение за задължението даденото да бъде върнато.
Това обаче не означава автоматично, че всеки годежен пръстен трябва да бъде върнат при раздяла.
При реален спор ще има значение конкретната ситуация:
- как е бил даден пръстенът – при предложение за брак или като обикновен подарък;
- имало ли е действителен годеж и конкретно намерение за сключване на брак;
- какво са заявявали страните помежду си;
- има ли кореспонденция, свидетели, снимки или други обстоятелства, които показват с каква цел е дадено бижуто;
- представлява ли то обичаен подарък в отношенията между двамата или вещ със значителна стойност, предоставена конкретно по повод бъдещия брак.
А има ли значение кой е прекратил годежа?
Не бихме свели въпроса единствено до това кой е казал „край“. Българското право няма правило от типа „който развали годежа, губи пръстена“. Решаващо е на какво правно основание е предадена вещта и дали може да се установи, че бъдещият брак е бил съществената цел на предоставянето.
Има и още една важна разлика.
Ако бракът вече е бил сключен, а отношенията приключват впоследствие с развод, правната картина е различна. Семейният кодекс изрично предвижда, че даренията между съпрузи, направени във връзка или по време на брака, не се връщат само защото е настъпил развод. Те могат да бъдат отменени при основанията, предвидени в гражданския закон, или ако това е било уговорено.
Затова между две на пръв поглед еднакви изречения –
„Това е подарък.“
и
„Давам ти този пръстен, защото искам да се оженим.“
- може да има съществена правна разлика.
При спор за скъп годежен пръстен въпросът не е толкова романтичен, колкото изглежда:
Дарена ли е вещта окончателно, или е предоставена с оглед на едно конкретно бъдещо събитие – брака – което така и не се е състояло?
Отговорът се търси в доказателствата за конкретните отношения, а не само в касовата бележка от бижутерията.
Всяка седмица публикуваме реални въпроси и казуси от практиката – следвайте страницата, за да не ги пропускате.
Настоящата статия не представлява правно становище или правен съвет, съобразен с конкретна ситуация или субект. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан съвет от специалист. Авторът на статията не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й.
