Особености при режима на лични отношения с дете. Семейно жилище. Издръжка. Родителски права

      В настоящата статия ще Ви разясним ключовите моменти при уреждане на отношенията между родители, които имат деца, без да са сключили брак. Ще разгледаме режима на лични отношения с дете, както и възможностите за сключване на споразумение с другия родител. Освен всичко това, ще откриете търсените отговори по всички въпроси, които сте си задавали за размера, начина и срока за заплащане на издръжката и детейли около родителските права.

    Уреждането на отношенията, касаещи дете, родено без наличието на брак между родителите са уредени в Семейния кодекс (СК). Според закона носител на родителски права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие деца е всеки родител. Родителите имат равни права и задължения, независимо дали са в брак (арг. от чл. 122 от СК). Родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето от двамата родители заедно и поотделно.

      Упражняването на родителските права и задължения се извършва по общо съгласие на родителите. При разногласие те могат да се обърнат към медиатор или да предявят иск пред районния съд по настоящия адрес на детето, който решава спора след изслушване на родителите, а при необходимост – и на детето. Решението на съда може да се обжалва по общия ред (арг. от чл. 123 от СК).

      Относно режимана лични отношения с детето следва да се отбележи, че същото има право на лични отношения с всеки един от родителите – чл. 124, ал. 2 от СК.

      Разбира се, невинаги отношенията между родителите предполагат безспорно единодушие по въпросите за детето и неговото отглеждане. В тази връзка, когато родителите не живеят заедно, съгласно чл. 127 от СК те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му. Те могат (това не е задължително) да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им. Споразумението има сила на изпълнително основание по чл. 404, т.1 от ГПК, което означава, че веднага след утвърждаването всеки от родителите може да се снабди с изпълнителен лист и при неизпълнение на постигнатото между родителите споразумение от някого от двамата, се поражда основание за образуване на изпълнително дело при съдебен изпълнител, който принудително да осигури изпълнението. Това означава, че ако споразумението се наруши от един от родителите и неизпълнението касае парично вземане, то съдебният изпълнител ще наложи запори върху банкови сметки, трудово възнаграждение на другия родител. Ако пък не е изпълнено задължение за определено действие – например непредаване на детето от майката за лични отношения с бащата, то съдебният изпълнител кани майката доброволно да изпълни, а ако това не се случи – детето принудително се отвежда от майката и се предоставя на бащата – едно неприятно изживяване, което безспорно има своите отражения върху детето и самите родители. Както споменахме по-горе споразумението между родителите, ако такова може да се постигне може да се утвърди от съда, но не е задължително. Постигането на писмено споразумение между родителите, без обаче да е утвърдено от съда поражда невъзможност същото да бъде изпълнено принудително при евентуално неизпълнение със същата бързина, каквато предоставя утвърденото по съдебен ред споразумение. При настъпване на неизпълнение на споразумение, което не е утвърдено от съда, изправният родител би могъл да дири отговорност за неизпълнението, но това следва да стане в хода на спорен процес, който често отнема време. Така например, ако в писменото споразумение без съдебно утвърждаване е предвидено, че майката се задължава да осигурява престоя на детето през коледните празници при неговия баща и тя фактически откаже да изпълни, бащата ще може да я осъди, но едва след като делото бъде разгледано от съдия, който следва да събере доказателства дали е налице неизпълнение и след като бъде постановено влязло в сила решение. Възможно е решението да не влезне в сила, в случай че другият родител го обжалва пред горестрояща инстанция.

      Съдебното решение, респ. определение е препоръчително, защото неизпълнението на същото представлява и престъпление според Наказателния кодекс (НК). Така съгласно чл. Чл. 182., ал. 2 от НК „Родител, който не изпълни или по какъвто и да е начин осуети изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете, се наказва с пробация и глоба от две хиляди до пет хиляди лева, а в особено тежки случаи – с лишаване от свобода до шест месеца и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева. Родителят не се наказва, ако след предупреждение от надлежен орган на властта изпълни решението или отстрани пречките за изпълнението му. Тази разпоредба не се прилага повторно.

      Изводът, който би следвало да се направи е, че е препоръчително постигнатото по горепосочените въпроси споразумение между родителите да бъде утвърдено със съдебно определение, имащо силата на изпълнително основание. Определението не подлежи на обжалване, а единствено на изменение, когато са налице обстоятелства за това (например нуждите на детето нарастнат и се наложи увеличение на издръжката). Ако родителите не постигнат споразумение, то съдът (Софийски районен съд) посредством решение решава въпросите за местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Решението подлежи на обжалване от недоволната страна. Докато трае делото по искане на някой от родителите могат да се вземат привременни мерки, временно уреждащи въпросите, които подлежат на решаване докато се постанови краен съдебен акт. Определението за привременните мерки не подлежи на обжалване, а при постановяването му се изисква от съда становище от дирекция „Социално подпомагане“.

       В тази връзка предлагаме единият родител на детето да бъде поканен да сключи споразумение, което можем предварително да подготвим и да обсъдим с другия родител. След одобрение на проекта от последния, адвокат от нашата кантора ще се свърже да провеждане на среща и преговори за сключване на споразумение. При определени обстоятелства могат да се предвидят определени компромиси и отстъпки, съгласувани с другата страна.

       Споразумението в най-общи линии съдържа следните въпроси:

   1. Относно местоживеенето. Нека дадем един пример: ако към настоящия момент майката и детето живеят в жилище на бащата – лична негова собственост, то този апартамент не представлява семейно жилище по смисъла на чл. 26 от СК и в тази връзка собственикът му (бащата) може да се разпорежда с него по своя собствена преценка, в това число да го продава, дарява, както и да живее в него.

      Съгласно гореизложения пример, в поканата за сключване на споразумение можем да предложим на майката някоя от следните възможности:

• да живее с детето в имота на бащата срещу заплащане на определена от него наемна цена и режийни разноски (ток, вода, такса вход, парно, други) в определен размер, а останлите да се покриват от бащата;

• да живее с детето в друг имот като майката да покрива процент от разходите за наем и комунални услуги, а бащата останалите разходи;

• детето да живее при бащата при заплащане от страна на майката на определена сума на месец за детето, покриваща ½ разходи за същото като в този случай издръжка ще се иска от майката;

• ако майката на всяка цена държи да отглежда детето при себе си, но няма финансова възможност да заплаща наем и режийни разноски, то бащата ще бъде заставен да направи отстъпки от посочените съотношения, тоест да намали нейната финансова тежест или да държи детето да бъде отглеждано при него, тоест да му бъдат предоставени родителските права , като предяви иск, а съдът ще прецени дали това да бъде така;

• • Решение № 39 от 10.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4927/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Велислав Павков: „При определяне местоживеенето на непълнолетно дете на страните по спора, съдът следва да вземе предвид и възможността за помощ от трети лица, близки на родителите и привързаността на детето към тях, социалното обкръжение на детето, което бе получило при всеки един от родителите, както и техните материални възможности, свързани с жилищни условия както на родителите, така и на третите лица, оказващи помощ на родителите при отглеждането и възпитанието на детето.“

  • Решение № 1768 от 4.11.2009 г. на ОС – Пловдив по в. гр. д. № 2381/2009 г., 14-ти гр. с-в, докладчик съдията Надежда Дзивкова: „Когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие при кого от тях да живеят децата, спорът се разрешава от съда. Съдът задължително следва да разреши въпроса и за предоставянето на родителските права, т. к. живеенето на детето с единия родител предполага, че другият родител няма да осъществява ежедневно възпитанието, грижата и контрола, присъщ на родителя спрямо детето му, а всички тези задължения ще следва да бъдат поети от другия родител – при когото е определено местоживеенето на детето. С предоставяне на родителските права съдът следва и служебно да определи режим на лични отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права, както и дължимата издръжка за детето.“

     2. Относно упражняването на родителски права: Препоръчваме да се предложи на другия родител упражняването на родителските права да бъде съвместно – от бащата и от майката заедно и поотделно. Ако не се постигне съгласие по този въпрос, решението за родителските права би било на съда, като в по-честите случаи родителските права върху малолетни деца се предоставят на майката при условие, че на бащата е осигурен справедлив режим на лични отношения. Обикновено този родител, при когото живее детето, получава и родителски права. В тази връзка препоръчително е по-този въпрос да се постигне съгласие за взаимно, съвместно упражняване на родителски права.

   – Решение № 557 от 24.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 129/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова: „За да предостави упражняването на родителските права за роденото от безбрачното съжителство на страните дете на майката, въззивният съд е приел, че тя е по-пригодният за отглеждането му родител. Детето е момиче на ниска възраст – 6 години, живяло е почти непрекъснато с нея след настъпилата през 2004 г. раздяла на страните, приспособило се е в семейната й и социална среда, вкл. в новото й семейство. Майката се грижи пълноценно за детето, то расте в подходящи битови и за образованието му условия и се развива съответно за възрастта си. Затова в негов интерес е да остане при нея, с определен за бащата – който също притежава добри родителски качества и е показал, че може да се грижи за детето – подходящ режим на лични отношения. Изводите на въззивния съд са законосъобразни и обосновани. Спорът за упражняването на родителските права и местоживеенето на детето е разрешен като са преценени всички обстоятелства, относими към интереса му: възраст, пол, познаване и привързаност към родителите и семейната среда на всеки от тях, полаганите пълноценни грижи и от двамата родители, които са с добри родителски качества и възпитателски възможности за отглеждането му /соц. доклад, психиатрични експертизи/.“

   – Решение № 669 от 17.VII.1992 г. по гр. д. № 869/92 г., II г. о., докладчик председателят на отделение Иван Ефремов: „Когато родителите са трайно разделени или когато не са в законен брак и не живеят заедно, с решението си съдът определя не само при кого от тях да живее, но и кой от родителите да упражнява родителските права. Живеенето с родителя е съществен елемент от съдържанието на родителските права и задължения. Текущото упражняване на родителските права и задължения се извършва от родителя, при когото детето живее. Затова положението е идентично както при развод. С решението си съдът постановява не само при кого от разделените родители, които не са в законен брак, да живее детето, но и че родителят, при когото детето ще живее, ще упражнява и родителските права и задължения. Затова неправилно окръжният съд, като е постановил детето да живее при бащата, не е постановил той да упражнява и родителските права и задължения.“

     3. Относно личните отношения: При съгласуване на подробностите, има възможност да се придложи на другия родител проект на споразумение режим на лични отношения, уреждащ в кои периоди (сезони, дни, ваканции, години) същият ще има право на лични отношения с детето. Може да се предвиди и възможност за контакт посредством интернет.

    В случай че се свържете с нас, адвокат кантората ни ще обсъди с Вас всички възможности. По-долу можете за ориентир да видите примерен режим, утвърден от съда в хода на последното наше дело по подобен казус.

   – Решение № 116 от 16.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5156/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Георгиева: „Определените мерки за лични контакти трябва да бъдат в интерес на децата, като се отчита и възрастта на детето, разстоянието на което следва да бъде придвижвано и възможностите му за адаптация при честа промяна не само на дома, но и на населеното място.“

    4. Относно издръжката: При определяне на издръжката, когато определянето е от съда се взема предвид доходът на бащата, както и неговите парични ежемесечни задължения, в т.ч. и задължения към различни кредитни институции. Минимална издръжка по закон е 140.00 лв. към 2019 г. По-малка издръжка (средноаритметично 40 % от 100 %) дължи родителят, при когото детето се отглежда. Това обаче не е така, когато режимът на лични отношения с детето на другия родител предполага често прекарване на времето с детето, което води до намаляване на издръжката, дължима от същия (арг. от Решение № 158 от 7.04.2010 г. на ОС – Плевен по в. гр. д. № 134/2010 г., ГО, докладчик председателят Татяна Бетова). В предложението за споразумение може да се предложи издръжка, съобразена с това кой ще отглежда детето, при какви условия (кой ще плаща наем, режийни и прочее), дали родителят ще предоставя издръжки в натура (заплащане на такси, учебници, ваканции и др), но предложението не може да бъде под законовия минимум.

     – Решение № 4204 от 7.07.2011 г. на СГС по гр. д. № 5667/2011 г., ГО, 2-ри бр. възз. с-в, докладчик председателят Таня Орешарова– „Правото да получи издръжка е безусловно, като е достатъчно наличието на качеството “непълнолетно лице” по отношение на претендиращия издръжката, като размерът на издръжката се определя в зависимост от две величини – нуждите на детето и възможностите на родителя и е определен само минималният размер на издръжката на едно дете, равна на една четвърт от минималната работна заплата“

     5. Относно пътувания на детето: Този въпрос не е задължителен при изготвянето и подписването на споразумението, но не е изключено да бъде разгледан редът, по който детето може да напуска страната без да се изисква допълнително съгласие от родителя. Ако не се предвиди споразумение по този въпрос, винаги, при всяко пътуване, ще бъде изискано съгласие на другия родител или разрешение от съда.

    – Решение № 212 от 11.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7029/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков: „Когато детето има нужда да пътува в чужбина, при разногласие между родителите, съдът може да разреши конкретни пътувания в определен период от време и до определени държави или неограничен брой пътувания през определен период от време, но също до определени държави.“

   – Решение № 225 от 12.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1259/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева: „Съдът не може да разреши на ненавършило пълнолетие дете неограничено да пътува в чужбина без съгласието на единия родител, тъй като такова разрешение не изключва възможността детето да бъде отведено в място на размирици, в място, в което не са отстранени последиците от природни бедствия, в място, в което временно не е препоръчително пътуване или да бъде предприето друго рисково пътуване, независимо от това до кое място. Детето не следва родителя, комуто са предоставени родителските права. Този родител може да взема по отношение на детето самостоятелно само тези решения, които според закона не е необходимо да бъдат взети от двамата родители, а съобразно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 СК решението за местоживеенето на детето трябва да бъде взето от двамата родители. Родителят, който упражнява родителските права, не може да вземе самостоятелно и решенията за издаване на задграничен паспорт и за извършването на пътувания зад граница. Детето има право на свободно придвижване /вкл. и да пътува в чужбина/, но докато не навърши пълнолетие, то не може да упражнява това право нито само, нито със съдействието на единия родител. Когато детето има нужда да пътува в чужбина, при разногласие между родителите, съдът може да разреши конкретни пътувания в определен период от време и до определени държави или неограничен брой пътувания, също до определени държави.“

    С цел ориентиране в правната обстановка, приложено ще откриете Съдебно определение, утвърждаващо споразумение между родители относно горепосочените въпроси.

    УТВЪРЖДАВА постигнатото от споразумение по чл. 127, ал. 1 СК, както следва:

    РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА – Родителските права по отношение на малолетното дете ще се упражняват от майката.

     МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на детето ще бъде при тяхната майка

    РЕЖИМА НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ:

    Родителите определят следния режим на контакти на бащата и детето:

   Бащата има право да осъществява лични контакти с детето всяка втора и четвърта седмица от месеца от петък, като бащата се задължава да вземе детето от учебното заведение, което посещава, до 18 часа в неделя с преспиване, като ги връща в дома на майката;

    Бащата има право да осъществява лични контакти с детето всяка нечетна календарна година за Новогодишните празници от 10 часа на 30 декември до 17 часа на 2 януари на следващата година с преспиване, със задължение на бащата да взима и връща детето от дома на майката, както и всяка четна календарна година на Коледните празници от 10 часа на 24 декември до 18 часа на 26 декември с преспиване, със задължение на бащата да взима и връща детето от дома на майката;

   Бащата има право да осъществява лични контакти с детето всяка календарна година два пъти по 15 /петнадесет/ дни през лятната ученическа ваканция с преспиване, със задължение на бащата да взима и връща детето от дома на майката, несъвпадащи с платения й годишен отпуск, както и първата половина на пролетната ваканция от 10 часа на първия ден до 18 часа на последния ден от първата половина с преспиване;

    Бащата има право да осъществява лични контакти с детето всяка нечетна календарна година за официалните празници на Р. България и за рождените дни на детето и на бащата от 10 до 18 часа на съответния ден, като ако празниците са повече от един ден от 10 часа на първия ден от празниците до 18 ч. на последния ден от празниците.

  ЗАДЪЛЖАВА бащата да плаща на детето чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 300 /триста/ лева, считано от влизане в сила на решението по делото, до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

   ОСЪЖДА бащата да заплати в полза на Софийски районен съд сумата от 101. 60 лв., представляващи държавна такса върху определената издръжка.

    Решението не подлежи на обжалване.

    РАЙОНЕН СЪДИЯ:……

Ако имате необходимост от съдействие, свържете се с нас!

Настоящата статия не представлява правно становище или правен съвет, съобразен с конкретна ситуация или субект. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан съвет от специалист. Авторът на статията не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й.